Изборът с главно “С”

След предния постинг обрах малко негативен коментар и съответно вот. Ама аз държа на бой и обожавам да споря, особено когато не съм прав!

Имам чувството, че всичко се върти около темата “Няма за кого да гласувам, значи няма да гласувам”. Ще се опитам да поразсъждавам на глас и да поспоря със себе си. За никого не е тайна, че понятието партия в последните години е изгубило характеристиката си “Идентичност”. Всички са маскари, всички са един дол дренки и на края на всеки парламентарен ден заедно леви, десни, центристи и други обикновенни идиоти сядат на обща софра да хапнат и пийнат. Менкат се имена на партии, менкат се депутати, абе всичко е менте и се менка. И то поради една единствена причина - политик става този, които за абсолютно нищо друго не става (дори за журналист, брокер на недвижими имоти или водещ в БНТ) и едничката му цел и мечта в мизерния му животец е да открадне максимум кинтаж и да свърши минимум работа.

Бачкал съм вътре в държавната администрация, а и държавата ми е била и клиент. Имам известен поглед от най-ниските до най-високите нива. Промяната, за да се случи въобще, трябва да започне от горе. Вярно е, че трябва да продължи надолу, но задължително се започва от главата на ламята. Не може този който трябва да дава пример на всички държавни служители да е най-голямото леке, смешник и непрокопсаник. Прякорите сами говорят за личнистите - Дългия инкасатор, Мики Маус, Малкия Мук, Педя човек, лякът подкупа, Джуджето дето влиза право в хладилника, Пикаещия във фонтана, Горския, Седенката, Запалката, Ебете Мен и т.н.

Да отидеш да гласуваш е единственото право, което е получил данъкоплатеца по отношение на избора на управляващите. Всички химери, че с референдум, граждански организации, омбудсман и т.н. инструменти може да се постигне нещо в момента са научна фантастична комедия. Единствено избирателите на ДПС могат да променят нещо, както напоследък бяхме всички ние осведомени, и то ако имат пряк път към лидера, който ако бъде потъркан по джобчето правилно и мотивирано, може да дърпа конците.

С какво избора за кого да гласуваш се различава с решенията, които взимаме ежедневно и дори ежеминутно? Всяко придвижване с автомобил изисква стотици решения, повечето животозастрашаващи и задръстващо времеемки. Решенията за избор на хранителни продукти също могат да доведат до трайни стомашно-чревни недуразумения и ексцесии. Дори решението от коя страна на тротоара да се движим е високо-рисково и изисква преценка и голяма доза късмет. В същото време всяко от тези решения засяга само нас и в общия случай не променя с нищо общата система. Тази система от която всички сме недоволни и се оплакваме. Гласуването е акт на изразяване на свободата и желанието за промяна, или иначе казано несъгласието с текущото състояние на нещата. Негласуването единствено означава, че ви харесва всичко, което е функция на държавата около вас, и сте влюбени в управляващите министри, замовете им, главните секретари и така до най-очукания чиновник барабар с депутатите. А да си вдигнеш дупето и да гласуваш е толкова по-просто. Ако не знаеш къде - http://www.grao.bg/elections/.

За кого? Нямало никой свестен? И аз ще попитам на свой ред - колко предизборни програми сте прочели? В кои сфери сте се задълбочили? Колко въпроса относно тези програмни обещания сте задали на кандидатите на съответната партия? Толкова ли е трудно да се прати мейл? Толкова ли е трудно да отидете в кварталната градинка, когато агитира политическа сила и да задатете въпросите си, пък били те и затапващи и заядливи?!?!? Аз се вълнувам от информационни технологии и здравеопазване - седнал съм и съм прочел. Задал съм въпросите и съм получил отговори. Видял съм хората и съм си изградил мнение. И ще гласувам освен защото трябва, и защото съм съпричастен и защото после ще побъркам депутата (ако спечели) и ще мога да му размажа едно яйце на кратуната, ако съм разочарован и излъган. Хем той ще ме запомни, хем други дето бленуват за дупетатство ще се замислят дали и те да обещават и забравят.

Странното е, че българина е доста последователно същество, когато говорим за лоши практики и случки. Отива на лекар “ще те режем, дай пари” без да провери и поиска повече информация - ляга под ножа и кешира предварително, а после здравеопазването е криво. Спира го полицай - “какво правим с тези промили” -> “черпиме се”, после пътищата и пияниците са виновни за жертвите. Куцо е образованието, няма и една 6-ца на изпита по математика след 7-ми клас => учителите са виновни. Ама децата, че от 5 клас пият и пушат и родителите не им дреме къде са - не е важно. Факт, че държавата не може да е виновна за всичко, но щом са създадени регулации, правила и наказания - държавата трябва да създаде условия да се спазват и да са неотменими, задължителни за всички и общоизвестни. И за да има воля държавата да го прави трябват политици с топки и желание поне малко работа да свършат. Ясно, че ще краднат, ясно, че ще се облажат - но ако след 4 години имаме магистрали до Бургас, Солун, Варна и Свиленград - нека си почиват на яхтите - ще са спасили хиляди убити от катастрофите! Ако имаме 100 болници, но линейката, хеликоптера или самолета ме карат до 1 час от обаждането и помощта е адекватна по европейските стандарти - нека ходят на почивка в Хаваи.

Айде със здраве и помнете “Който гласува ПИЧЕЛИ, който не гласува - ДУХА СУПАТА!”

Гепя ли те Серго, Мой си! Теория на разконспирацията 2.0

Днес е 1-ви юли - ден на социално слабите министри! И съвсем случайно се докопах до онлайн картичката, изготвена от г-жа Емито Масларова към нейния идол - СерГейчо Станишката.

Disclaimer: Моля лица под 62 за жените и 65 години за мъжете да не гледат видеото - опасно е за налягането в ушите и захарта в супата!

A за непросветените и недочуващи ето превод на тази изпълнена с чувства молба от вечно младата Емилия към вдетеняващия се Сергей:

“О, чада мои, чуйте ся ко ша ви обясни леля за социалната политика!

Оооо Шефе (т.е. Сергей) шо неми купиш Мерцедес-БеСеБенц?

Всичките ми приятели карат Поршета, трябва да съм в модата!

Бачкам кат вол цял живот, за теб и партията, лев под масата не съм помирисвала!

Оооо Шефе пак шта питам Шо неми купиш Бенц ама АМГ да е?

……………………

Ооо, Шефе шефе шо не ми купиш и цветно телевизорче?!?!

Да те гледам по Канала какъв си убавец!

Чакам доставка всеки ден до 15:00 часа.

Айде шефе - бегай за телевизора, че не остана от излишъка!

………………………………………………………………………………….

Ооо, Шефе що не вземем с теб да се вземем довечера?

Ко ше ни каже оназ Елена Йо - нека да си гони пиратите и бомбите!

Нека правим любов, а не война!

На задната седалка на този Мерцедес-Бенц, обещавам, ще имаш гадже без пола!

Щот си социалист!”

п.с. между другото доста е интересен феномена при изписване на името на Емилия Масларова в google.bg search-а - самият Гугъл е в час и предлага фрази - Емилия Масларова Куба, Емилия Масларова Майбах, Емилия Масларова Бентли … нито дума за грижи, помощи още по-малко труд!

В последствие разбрах защо напоследък Емилия се е скрила от камерите - стажува в системата на Китайската комунистическа партия и е изпратена под прикритие в САЩ където провежда социологическо проучване на тема “Късане на нервите на социално-слабите в условията на икономическа криза!” Както виждате усвоила е основните думи - “И сегаааа (шъ ви мамата)”

Глас-УУУУУУ-вай-вай-тееееее

Защо аз, тиквата, гласувам?!?!

За пръви път гласувах 1994-та - отидох да видя какво е и ме почерпиха с бонбон - абсолютно не помня за кой пуснах бюлетина, но ще помня бонбониерата цял живот! След това гласувах в казармата - 1996 и 1997, което си бяха две отпуски. Пак не си спомням за кого гласувах, но помня, че и двата пъти бях до сутринта по дискотеки.

Обаче вече остарях. А като се огледам, по моите критерии нищо съществено не се промени. Аз съм по-плешив, но по-слаб, имам семейство и 4 заема. Майка ми, баща ми и сестра ми и те имат заеми, отново съм в квартала където съм роден. Аз вътрешно си викам “за момента се справям” и съм доволен, ама дали наистина е така? Това ли си мечтаех преди 20 години, докато раздавах листовки на Екогластност в училище и лепяхме плакати с баща ми? Докато продавахме елхички в саксии и помагах в изготвянето на екологично заснемане на район Дружба? Той човека (тати), тогава още с брада, неформален, бързо ги видя какви са измамници, мошеници, а най-хитрите и агенти-доносници се оказаха … и на 6-тия месец вече беше безпартиен, без работа и на нож с по-възрастните ни роднини.

Политиката е кофти работа … повече мръсна и пропита с интриги от колкото приятна и изпълнена с положителни емоции. Обаче в съвремието ни без нея няма как да живеем. Всеки, който си мисли, че всичко може сам да направи, че нищо от никого не му е нужно, че държавата няма допирни точки с него, и най-добре да не му пречи е в голяма грешка. Колкото и пари да взимате, каквато и кола да карате, където и да сте си направили дом-крепост, с автономно водоснабдяване, резервирани комуникации и електрозахранване и храна за 50 години напред - няма измъкване. Е ако сте монах и генерално сте изперкал и чакате пришествие - ОК! Но във всички останали случаи сте индиректно засегнати и скапаната държава е от силната позиция. Тя “произвежда” здравеопазването, тя “произвежда” инфраструктурата, тя е майка, мащеха, баща и лелично на всичко около нас. И ако си мислите, че с пари можете да си купите здраве и доктори -не сте в час. Поради липса на всякакъв контрол дори тази хуманна сфера е пропита от корупция и за съжаление факта, че ще платите 50 лева за преглед на един доктор на ръка, не го прави по-добър от този за 2 лева, 50 000 лева за операция няма да ви гарантират нищо повече от 1000 лева за същата операция. Тъжното е, че вие и да се оправите по някакъв начин, отивайки в градинката с детето ще седнете на пейката да му дадете вода и няма как да знаете, че предната нощ тук са се боцкали наркомани, спял е бездомник или клошар. Което по своему е част от пазарната икономика и според икономистите е “нормално”, но болестите, които вие и детето ви можете да прихванете не са нормални за 21-ви век.

Последните години забелязвам една странна тенденция - гласува се НЕ ЗА нещо и някого, а СРЕЩУ нещо и някого. Хората толкова им е писнало, че са озверяли извън предела на всякаква логика и дори вътрешно, чисто по нашенски се кефят - Не е важно аз да съм добре, а съседа да е зле! Хора опомнете се, хора помогнете на тези около вас да се опомнят!!!

В живота на човек се случвали много неща?!?!? Онзи ден си подреждах стаята и в една кутия от обувки реших да си събера нещата, които са ми скъпи (Административно-документните неща държа в папка в кутия в трезор). Ми какво да ви кажа - раждане, детска градина, училище, след 7-ми клас кандидатстване, казарма, университет, първа, втора, трета, четвърта работа, брак, катастрофи, ипотека, дете, а в скоро бъдеще - пак работа, пенсиониране, пак работа, Game over/Конець/Happy end! И какво стана - толкова ли са малко най-важните неща и събития в живота? И колко от тях са били под мой контрол? Половината? И кво излезе - за 33 години живот съм успял три пъти да определя бъдещето си - 7 клас, казармата (сам си избрах да отида и прекъснах висшето), четвъртата работа. Или поне за толкова съм имал топки и ми е стискало. И ако си мислите, че за всяко от тези основополагащи решения съм мислил повече от 1 час докато ги взема … а са ме променили завинаги и тепърва се надявам да ставам по-смел!

А какво са изборите? Защо трябва да се гласува?

Ето го моят прост отговор (днес аз съм Дядо Владкомраз)- За да има за всеки по нещо!

Ако мразите всичко, писнало ви е, дразни ви всичко, разярени сте защото не виждате справедливост и правораздаване - точно вие трябва най-ясно да знаете защо трябва да се гласува! Защото сте си задали всички онези неудобни въпроси, които витаят във въздуха около нас, а именно:

  • кога ще осъдят някой за убийство след катастрофа и шофиране при употреба на алкохол?
  • защо на пенсионерите все им вдигат пенсиите, а все не им стигат парите?
  • докога ще плащаме най-скъпите, но некачествени утилити услуги?
  • докога ще търпим лекарските зулуми?
  • колко още полицая трябва да хрантутя докато предотвратят или разкрият престъпление?
  • докога всеки с мерцедес ще е и инвалид и безработен и няма да плаща данъци?
  • докога ще бетонират природата и ще замърсяват каквото им попадне?
  • защо все аз съм зле, след като премиера твърди, че съм много добре?
  • докога родители ще погребват децата си, пенсионери ще искат да сложат край на живота си за да не тежат на децата си?
  • докога ще търпя да си развяват коня бейове, гейчовци и саксовци?
  • докога само ще се крадне, без един пирон да се забие?
  • докога няма да видя къде отива и един лев от платените ми данъци, осигуровки и акцизи?

Отговора е прост - и в най-далечната, дълбока, тъмна и забравена от Бог пещера в момента в който запалите дори една единствена свещичка - тъмнината се разсейва, пламъка вдъхва живот и топлина. Една единствена светлинка може да освети и промени много, както вашият глас в урната може да обърне всеки замисъл на всяка коалиция. И промяната ще е за вас, за детето ви, за вашето семейно бъдеще, защото знете, че има накъде да се наакаме или пък да се развием, защото обичате близките си и не искте да ги загубите, защото 18 човешки живота не струват една условна присъда, защото за 9 години не може да не може да се осъдят убийци(делото Векилски), защото взимането на пари от полицай води до катастрофи и пияни изроди, защото боклуците първо ги правим ние и после друг идва да ги събере, защото трябва да има промяна. Защото поне това ми е останало - свободата да избирам, пък било то и в тъмната стаичка, защото текущата политическа класа е нагла, надута, защото си повярваха, защото лъжат и мажат безогледно, защото нямам време да чакам Господ да не забрави, но забави наказанието. И защото искам да се усмихна като видя учудването им след изборите как са си направили сметката, но без кръчмаря, който днес съм бил аз - задръстения гласоподавател!

Промяна - Как ли? Започнете от най-близките ви хора - съпруг/съпруга, майка/баща, дете - отделете 5 минути и им кажете какво ви е на сърцето и защо искате то да се промени. Попитайте ги с какво управляващите до тук са им помогнали в ежедневните проблеми и драми. Повече пари са получили и им стигат и могат повече неща от преди 10 години да си купят? По-здрави и усмихнати се чувстват? По-щастливи, замечтани и сигурни са в бъдещето? Аз не мога да повярвам, че баба ви и дядо ви обичат повече Р.Овч, Таня Дончева или Мони Сакса от вас - техните деца и внуци. Поговорете с тях, ако не успеете да ги убедите да гласуват  за нещо различно от БСП/ДПС/НДСВ/АТАКА просто гу убедете да не гласуват! Отделно се огледайте около вас. Приятелите ви който не гласуват трябва да са в съотношение 7 от 10 - т.е. на десет души 7 не гласуват!!! Напънете се и ако трябва се скарайте с тях, но поне 1 на 10 убедете! Накарайте ги да се замислят и да се почувстват виновни, че неупражнявайки правото си на гласуване, губят свободата след това да се оплакват и мрънкат. Дай за да получиш! Гласувай за да можеш после да отидеш с чиста съвест да напсуваш твоя избран кандидат за несвършена работа, мързел или корупция! Има време - цяяяла седмицааааааааа!

Реалността е, че аз тук си пиша, вие си четете, но текущата управляваща върхушка управлява системата по начин по който да затиска обикновения човечец, опитва се да смачка всички нас, толкова силно и толкова надолу, че да не можем да надигнем поглед и погледнем трезво отстрани и отгоре. Текущата система, тази дето се “кефи” на факта, че хората са обсебени от просташката и негативна информация която ни залива от  вестници, телевизия, радио, улици, ефир.  Хора зариснати от ежедневните борби да оцелеят, да купят храна, да платят вечно намалените от “регулатора”, но увеличаващи се от монополиста сметки, да се преборят с администрация и всякаква друга държавна сволоч, сякаш е изпълзяла от пъкъла на генерална репетиция за апокалипсиса. Няма вече мечти, няма вече култура, няма вече истински приятели, няма време, има само жизнь. Но тук е нашата роля, моята, твоята, вашата - с техния ковчег по тяхната глава. С тяхната помия в тяхната мелница-вентилатор. Да сбъднем страховете им и да ги заврем там където слънце не огрява! Защото НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА МИ НАРЕЖДА НА МЕН, КОЙТО СЪМ РОДЕН И ОТРАСЪЛ ТУК, ЧЕ “АКО НЕ ВИ ХАРЕСВА ДПС И ДОГАН, ДУХАЙТЕ СУПАТА И СЕ ИЗНАСЯЙТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ!!!”. Аз ще си реша кога ще си тръгна, дали изобщо ще си тръгна и какъв точно взривателен “инструмент” ще използвам по техен адрес! Да аз нямам пари да платя на 300 000 души да гласуват за мен, но имам свободата да мисля, пиша, разсъждавам и изразявам мнението и чувствата си. Нещо, което за жалост електората на ДПС и БСП още не могат да правят. Но те не са виновни - те живеят в един друг свят и моята цел не е те да се променят - това си е техен грях. Аз искам свободните и разумни хора да се напънат. За 30 минути на 4 години. Ако по лична карта сте по-далече от 30 минути - сега е момента да си отидете за събото-неделята и да се видите и спретнете сбирка на старите съученици (току виж и те гласували). Да струва пари транспорта, но винаги има начин да е по-евтино, стига да имате желание.

Успех и помислете! Поне мисленето още е безплатно! Вашият глас няма да убие ДПС/БСП/НДСВ, но ще роди нещо ново и различно, вярвам, че ще е по-добро!

п.с. щях да забравя - седнете и помислете, имате ли приятел, съсед, близък, който иска, но не може сам да отиде до секцията за гласуване. Дали ще е в инвалидна количка или с патерици няма значение - вие можете да му помогнете да се придвижи. Важното е да иска да гласува. Защото и той е човек, нищо, че не го срещаме сред природата и по улиците. Отново системата се е постарала да го “затвори” на топло и много много да не се показва и разваля идилията на богопомазаните дупетати!

Заслужава си 5-те минути

Това трябваше да е по-специален постинг. Но защо пък да е специален, като на практика трябваше да е редовен. Явно аз съм леко объркан или да си призная честно трябва да си пия по-често лекарствата за подобряване на кръвоснабдяването на мозъка и мозъчната кора, за да се получи благоприятния ефект върху паметта и концентрацията ми. Вчера Стела Стефанова имаше рожден ден. Стела е зам.директор на онова нестандартното Технологическо училище Електронни системи, което имах честта да завърша миналия век. Нестандартно във всяко едно отношение - от сграда, ресурси, място в системата на образование, до съученици, преподаватели или най-общо казано СРЕДА … пък била тя и за виреене на идиотчета и още нещо …

По традиция на училището всяко нещо се прави в последния възможен момент. И аз така почти по късна доба звъннах на Стела. А тя заслужава повече от едно обаждане. Защото тя е институция и основополагащ колец (ама не като онзи на баба Илийца), който крепи двореца от мечти на стотици деца, абе направо си е един Властелин на магията, удържащ вече 20 години абсурдния експеримент наречен Електронни системи. Какво толкова я прави различна от другите учители ли? За всеки завършил училището отговора е различен. Лично според мен за нея центърът на Вселената е някъде в онази сграда на Окръжна болница. Някъде там, но непрекъснато в движение. Център с много съставни елементи, всеки от тях отделен тийнейджър, зубър, “момченцееее” или “девойкоооо”. Тя няма друг живот, няма други цели, няма други мечти освен тези свързани с възпитаниците на училището. Да са здрави, усмихнати и да успеят в тоя скапан свят, живот и който се е прецакал да остане и в тази шантава държава. Ако имаше повече хора като нея, нещата щяха да са различни навсякъде. Но пък ние, които сме завършили или учим още там, нямаше да сме толкова големи късметлии и толкова големи пичове и …. девойки.

Обачееее да се върна на темата … за последния момент! Както всяка година учениците в предпоследния випуск, т.е. 11-ти клас, трябва да стажуват някъде. Трябва защото такива са наредбите на МОН и е желателно защото преди да се забъркаш в екшън трилъра с елементи на разсъждение наречен “Живот след 19″ е добре да получиш трезв поглед от първо лице на бизнес и корпоративната среда в блатото на информационните и комуникационни технологии в България. Забележете БЛАТО, а не ТРЕСАВИЩЕ. Блатото, като символ на мъгливото, неясно, обвито в мистерия, понякога интриги и безумия бъдеще, място в което като се застоиш малко ти харесва, а после много трудно се измъкваш (то така или иначе около теб са тресавища, пропасти и урви - блатото направо си е един Рай). Има и още една причина, която определя нашия ИКТ пазар и бизнес като блато - все още сме млади, едва прохождащи, но всеки в този бранш знае, че има стотици нови ниши за развитие и ями за пропадане, но пък всяко блато след известно време (няколко милиона години) се превръща в петролен кладенец и ако си затънал добре и с кеф после ще смуууучеш ли смууучеш черно злато за бели дни!

В горното изречение съм писал, че трябва да се “СТАЖУВА НЯКЪДЕ”. Ама това някъде в момента е никъде за голям брой от младежите и девойките. А те имат желание, имат своите мечти и разполагат с цялото свободно време на света. Както вметнах - всичко се прави в последния момент. Истината е, че от 1-ви го 15 юли тези тийнейджъри трябва да са на стаж. Платен или не, в голяма фирма или в малка, с обърнатото внимание или не е въпрос на организация и късмет.

Щом си стигнал до тук в текста значи има два варианта - или си възпитаник на училището или си човек, на когото възпитаниците на училището разчитат и имат доверие. И в двата случая според мен не си прецакан, а си на далавера! А щом е далавера => ТРЕБВА ДА СЕ УЧАСТВУВА! Прибягвайки до безпогрешната ми логика - щом четеш това имаш компютър! Още по-вероятно е да имаш и Интернет! Което ме навежда на мисълта, че си на работа и очевидно скатаваш, четейки този постинг. А щом си на работа, значи имаш работодател. Е тук идва момента ти да поемеш инициативата! Отдели 5 минути, хапни нещо сладко, преглътни и помисли …. вдишай и издишай …. пак помисли!?!? Ако усещаш болка в главата - лошоооо може да е изгърмял бушон. Леко премигни с очи и продължи да мислиш …. аааа за малко да забравя - темата за разсъждение е “Възможно ли е в компанията, в която работя да вземем стажант от Електронни системи? Трябва ли ни трън в гащите (ама само за две седмици, което направо си е музика за ушите) и кой колега или в кой отдел на компанията може да се позиционира? С кого трябва да говоря и как да го подкупя в името на идеята (корупцията с шоколадови изделия е разрешена)?

Ако се чувстваш прецакан, че толкова много чете и накрая топката остана да тупка при теб недей се кахъри. Тийнейджърите имат нужда от това някой да им даде шанс. Тийнейджърите имат нужда от това някой да им отдели 5 минути. Те са като гъбки - крият се в земята па току вземат и след няколко капки дъжд, боза или кола се надуват като плондири (абе май това не е най-добрият пример). Всеки от нас е бил млад, зелен и изпълнен с ентусиазъм. Всеки от нас вече е дърт, опитен и все още ентусиазиран. Ако искаме по-рано да се пенсионираме, трябва да има кой да ни смени или дори кой да гризне дръвцето на бачкането. Е днес ти получаваш шанса да вземеш на стаж хора с определени базови познания по софтуер и хардуер. Хора минали през една система (все пак те са 11-ти клас), която ги е направила по-добри от тези на тяхната възраст. Хора които още не са покварени с корупция, интриги, сметкаджийство и реваншизъм. Хора който каквото им покажеш това ще запомнят, каквото им дадеш това ще създадат като първа рожба. Хора, които могат да ти върнат обратна връзка без пристрастия, обременености или пъклен замисъл.

Знам, криза е! Знам, трудно е! Но все за две седмици може да се намери какво да свършат децата. От сглобяване на PC-та, до помощ в подреждането и описването на склада, от проверка на коментарите в кода, до просто тестване за грешки и функционалност. Ако сте по-смели хвърлете ги в дълбокото - няма да се удавят или поне няма да си признаят, че са глътнали вода.

Благодаря ви предварително, че се замислихте, независимо от резултата! Ако сте стигнали до идея или дори фрагмент за стажант - пишете на мен viankov@gmail.com или на Стела на stela.stefanova@gmail.com . Времето е ценно, срокът къс - шъ спичелите, участвайте!

Ужас без край или ужасен край

Все по-често напоследък се сблъсквам с абсурди и отвратителни истории и несправедливости. Самият аз имам също много лични примери на безхаберие, небрежност, мързел и безнаказаност главно в сферите на здравеопазване, вътрешен ред и сигурност. Във всеки от случаите става въпрос за ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, но явно в страна като България, не това е правилната квалификация. Но дали има престъпление и дали български съд е дал своето мнение/решение - вече съм убеден, че няма никакво значение! Но трябва да има НАКАЗАНИЕ! Какво - все още си избистрям в главата - аз мога да бъда и лош, което не е хубаво, но слонското ми търпение е на път да се изчерпи!

Преди време случайно(просто защото е рано) гледах предаването на Милен Цветков по Нова телевизия. Следния репортаж ме потресе (или по-скоро отново ме свали на земята) и седнах и се разрових. На Невена Барбова , с псевдоним в bg-mamma “тъжна мама”, единствено мога да изкажа съболезнования и да се преклоня пред силата и да излезне и да сподели своята участ и съдба. Аз на нейно място не бих се разревал, а вероятно щях и да съм в затвора за масово убийство. Тъжно е, че клипа във Vbox7 за два месеца има малко над 3000 гледания, а смешниците и малоумни биг брадъри, певачки и други празноглави идиоти имат по 20-30 хиляди. Но това е Абсурдистан - всеки вътрешно си казва “Мен не ме интересува, те/тя/той сами са си виновни и на мен никога няма да ми се случи!”. А реалността е друга - всеки има близък, познат, приятел, който е станал жертва на прецаканата система наречена с гръмкото име Здравеопазване. Какво по-голямо доказателство, че няма застрахован и трябва да се събуди чувството наречено съпричастност, а от там и нещо друго може да последва.

Толкова ли е трудно да ни боли за чуждата болка? Да изтръпнем, да затаим дъх, да се опитаме за секунда да се поставим на мястото на болния или загубилия най-ценното? Не е като със споделянето на ядене, пиене и бясна чалгица и май като гледам няма да бъде в близките 20-30 години. И по типичен обичай, ще страдаме и ще се замислим, чак когато е късно. А разстоянието между трагедия и щастие е наистина равно на едно вдишване. За половин секунда се разминава катастрофа, за половин секунда се объркват хромозоми, генетика, за половин секунда половин милион микроби/бактерии влизат и се заселват в организма. Половин секунда трае и отрезвяването след 10 бири/10 ракии/10 водки, когато изрода види тримата си спътници по чашка усукани около дървото до пътя.

Толкова ли е безполезен, ненужен и изпълнен с мъка човешкия живот в България, че толкова лесно бива погубван всеки ден, всяка секунда, на всички места, класи, вероизповедания и възраст? Питам и отговор просто няма и не трябва да съществува, дори и наум!!!

Да се върна на Здравеопазването. Много мъдро на английски нашето министерство е преведено като Ministry of Health - Care-a просто няма какво да заблуждаваме чужденците, че го има. Те знаят какво се разбира под грижа, и определено не е това, което в БГ е популярно. В новия сайт на Министерството и без това е махнат Английския - вероятно подготвят танганайска версия. Знаете ли какво е уникалното на нашата система? Много пъти съм си задавал този въпрос и само преди два дена като сирена на линейка ми просветна. Тя е ПЕРФЕКТНА! Тя е ИДЕАЛНА! Тя направо е едно чудо дошло от бъдещето. Както обясни премиера - “Хората разбират колко са добре само след като им обясним подробно”. Но той е мръсник и лъже, ако беше прав, по същата схема всеки “изпуснат” болен щеше да се среща лично с лекуващия го лекар горе високо в небето. И системата щеше много бързо да се изчисти. Но какво прави една система Перфектна и Идеална? Ами ето какво:

  • липсата на грешки
  • липсата на оплаквания
  • анархията в действията на основните и членове т.е. заетите в сферата на Здравеопазването
  • възможността да я “изключиш” и абсолютно нищо в живота на хората да не се промени

1. Как, питам аз, абсолютно всички учили за доктори успяват в занаята? Какво е това магическо нещо в обучението им, което има такава успеваемост? Как така във всички други професии, и в живота въобще, има едни 5-10% които са “тези дето стават” и влачат всички други на гръб, пък при лекарите всички са богове? Няма ли нещо нередно в тази схема на “производство” на “монтьори” на човешкото тяло? Възможно и е сред тях да има една по-широка специалност, а именно “съсипвачи на човешки съдби”. С риск да бъда сериозно оплют и намразен ще споделя моето виждане като гражданин, пациент и наблюдател. А то е, че лекарското съсловие е изключително солидарно. Аксиомата за Гарвана и ваденето на очи е 101% валидна. Няма сгрешил лекар, няма объркал лечението или лекарството лекар, няма осъден и извинил се лекар, няма признал си и застрелял се от невъзможност да понесе болката от грешката си лекар. В България обаче. Това е единствената бележка. Но защо е така? Защо толкова здраво са се впили в кокала докторите? Толкова ли е примамлив залога? Моята гледна точка отново ще боли - всичко се свежда до КИНТИ … Елементарни хартийки, способни да отнемат всичко безценно на този свят. За разлика от икономическите теории, пазара на медицински услуги е НЕОГРАНИЧЕН! Няма насищане, няма пик и край. Подобно на Вселената този бизнес само се разширява и увеличава. И точно заради това дори най-некадърния доктор винаги ще има пациенти, колкото и да е наясно самия той, че не може да ги излекува, поне ще е сигурен, че ще ги врътне по спиралката и току виж се озовали при някой негов колега. Тъжното е, че поради очевадната липса на конкуренция, и то в смисъл на конкуренция на знанията и опита на един специалист спрямо друг, след време дори да сте кадърен и с перспектива млад талант, вие хващате течението и докато се усетите плувате в Рио де говнейро и няма измъкване.

2. Но защо като има проблем и грешки, няма оплаквания? Защото хората се обезвериха. След загуба на близък човек, вярата в справедливостта, в самата вяра в доброто и в Господ дори липсва. И дори за осмелилите се да се подложат на мъката и да се опитат да потърсят виновните, единственото се получава е отчаяние и още мъка и сълзи.

Онзи ден гледах и Темата на нова телевизия. И ми кипна отново. Ставаше въпрос за борбата за живот на децата и перипетиите при кандидатстване за пари от Фонда за лечение на деца в чужбина. Как е възможно за шеф на такава институция да се класира братът близнак на Сатаната? Независимо, че този човек не осъзнава, той с действията си е един ходещ мъртвец. Кой, за Бога, му е дал това самочувствие, тази власт, възможности и ресурси, да решава кое дете ще живее и кое няма смисъл да живее. Трябвало да се примирят родителите, щом българските лекари и комисията е преценила, че няма лечение. Този човек няма нито сърце, нито душа. Важното беше да се разходват правилно бюджетните средства!!! Именно той и неговите началници, министри и други подлоги, крадат и харчат милиарди, но когато е за децата трябвало да се прояви цялата строгост на закона и разпоредбите?!?! Онзи ден този човек е проклинан сигурно милион пъти. Аз също му “пожелах” най-топли пламъци да го обгърнат в Ада, но да си го изживее тук на Земята.

И за да не съм голословен ще подкрепя моите твърдения с малко факти, а именно порових в http://www.who.int/whosis/ за да видя къде е България на картата на световните здравни грижи. Заключението е - в третия свят сме и всички са за разстрел. Интерпретирайте както искате данните, публично достъпни са и винаги са били такива. Детска смъртност, до 5 и след 5, неонатална смъртност. Само дето никой от Министерството не желае да ги приеме и коментира. Защото те са над тези неща.


http://vladi.hit.bg/pics/snapshot.jpg


http://vladi.hit.bg/pics/snapshot%202.jpg


http://vladi.hit.bg/pics/snapshot3.jpg

Как може да се промени това? Крайния вариант с отстрел по списък на сгрешилите е рискован. Останалите живи ще се стреснат и могат да напуснат страната, а пък и не е честно толкова бързо да се измъкнат изродите!!! Аз бих пуснал арбитър. И то не в истинския смисъл, а по-скоро като трета страна, която да има интерес. И по белия свят това са онези вампири Адвокатите. А дано приемат закона за защита правата на пациентите и да се впуснат адвокатите да бачкат и по такива дела. До шушка ще обират куците лекари и за капак и публично по телевизията ще ги порицават. Ако не сработи - преминаваме на варианта с отстрелването. Просто няма да има вече друг начин. Съжелявам, че ви развалих деня … съвсем се скофтих и ще оставя края за друга нощ … а и се присетих за един стар мой постинг - http://vladiznaiko.org/blog/?p=7

« Previous PageNext Page »