тъжно, но на кой му дреме

Днес в 11:45 пожарникарите от ГДПБС затриха dir.bg … от къде, ще попитате? Според мен от лицето на Земята (изключение както винаги прави Google cache). Защо се е стигнало до там? Възможно ли е да няма бекъп? Как така може да пламне огън в колокационно помещение? И то в сърцето на телекомуникациите в БГ т.е. Телефонна палата? Толкова ли е нямало газогасене или пожарогасители или човек и/или система, която да реагира по-рано за да се предотврати влизането на хората с брадвите и маркучите?

Ами на тези въпроси отговор на този етап аз не търся. Като вече врял и кипял в дълбоките води на темата “изграждане на дейта център”, пък било то и в ролята на гледащ по-скоро отстрани, от колкото движещ техническия процес мога да кажа следното:

  • Много е скъпо да направиш нещо надеждно
  • Много е скъпо независимо къде се намираш по света
  • Много е скъпо по отношение на знания, опит и преценка на адекватността на ситуацията и средата
  • Много е скъпо, когато отделяш от времето за близките си и влагаш душа и сърце в това което създаваш като съоръжение
  • А най-скъпо и трудно е да оперираш и поддържаш едно такова място.

Дали БТК им е дремело за колокацията, поради факта, че продадоха сградите и трябва да мислят за изнасяне, а не поддръжка и реновация. Дали на Дир.бг всичко им е било тип-топ, цепи-лепи-вулканизира, кърти-вози и изчиства и не са имали какъвто и да било или поне частичен архив и бекъп …  времето ще покаже.

За мен обаче е интересно нещо друго, и то от позицията ми на потребител. Дир.бг е един от най-старите (оцелели) портали и може би най-разпознаваемия еденичен сайт в България. Вероятно е home page за десетки, ако не и стотици хиляди редови потребители. Дир.бг обединяваше от майки с проблеми и болки до вицове, блогове, новини и клюки, речници и всякакви загуби-време интернет ресурси.

От 12 часа няма дир.бг т.е. не работи . Новини за това няма никъде!?!? Дори в конкурентните сайтове и портали, които просто получават наготово една брутална по обем аудитория и съответните рекламни договори, но пък трябва да си вземат бележка, че и на тях може някога да им се случи. Да факт е, че има няколко теми в случайни форуми, но дотам само магьосниците се докопват.
Какво е тъжното ли? Че заради небрежност и мислене от вида “на мен никога няма да ми се случи” вероятно на много и различни нива в различни фирми и доставчици, стотици хиляди страници, постове, мнения, истории, новини и т.н. които са част от българската история на интернет вече може би не съществуват. Т.е. нещо написано и удобно за потребителя е вече само в спомените не кеша на Гугъл. И ще трябва да се пише отново. Ще си кажете “този пък тъпак какво се е затъжил за някъв си сайт?” … ами не е “некъф” си сайт - а е един от основните сайтове, който що годе свободно даваха възможност на хората да споделят проблеми и да коментират, като с тези си действия на практика създават това което наричаме Интернет. Защото Интернет не е само връзката на вашия компютър с мрежата или торентите, както София не е България и както няма да се оправим за 800 дни като си седим на трите букви и блеем в телевизора. Истинската стойност на Интернет е в съдържанието и възможността то да бъде достъпно от всички и навсякъде (в демократичния свят поне това трябва да е нормално и лесно) и променяно и допълвано от всеки малък, жълт или просто в неравностойно положение човек. Това ми е тъжно и следствието, че може би на 90% е загубено знание и “матриал”.

Стискам им палци на Дир-аджиите и дано не съм лош пророк и маркучите на пожарникарите са били пълни повече с пяна и балончета с въздух (каквито са ни и политиците), а не с разрушителна като корупцията вода.

п.с. вече има съобщение, че сайта е недостъпен поради технически причини … явно се работи.

неизказано, но не нарочно - $tart Up 2009

не можах днес да се фокусирам … ставането в 3 и нещо не е много плодотворно. А и другата част на монетата е, че след два дни лекции, 200 различни гледни точки и 100 нови идеи и още 2000 възражения относно различни тези и становища  в главата ми беше малко бозаво.

Аз съм обикновен средностатистически човечец. Има хиляди като мен, но вероятно ги е страх да излезнат от черупките и да кажат каквото им е на сърцето и в съзнанието. Да създадеш нещо свое, било то и с партньори е сложен и в повечето случаи рискован процес. Но никой не е умрял от провал в подобно начинание. От моята гледна точка, като глава на семейство наистина е важно на края на месеца да са платени заемите, да има пари за нови дрешки на бебокралицата, да има и средства за изненади на половинката от третинката … Взимайки решението да се хвърлим заедно с колегите-съдружници бях наясно, че поемам риск и после ще си нося последствията и отговорността. Но пък бях и уверен, че дори да претърпим крах, това ще доведе до нова промяна и тъй като вече имам някакви знания и възможности вътрешно в себе си вярвам, че ще си намеря работа. То това вътрешно убеждение е задължително за всеки предприемач като предварително условие - да осъзнаеш и повярваш какво можеш, колко струва труда и за колко можеш да го продадеш. От там нататък теглиш една каруцарска на всички спирачни фактори, казваш си евентуално и една мантра, яхваш кармата и директно счакаш в джаза!

Не можах или поне не ми остана време да споделя моето виждане за Старт Ъп-а. Всяко нещо, което вещае промяна на статуквото е крачка встрани, нагоре или надолу. Дали е конституирано юридически първоначално не е от голямо значение. Моят съвет към всички по-млади и по-ентусиазирани фенове е да “тренират” и да “играят” на стартъп навсякъде където могат. Ако работите във фирма - ми излезте от своята позиция и разберете как работи фирмата, от административна, организационна, процесноориентирана, счетоводна и юридическа гледна точка. Ако не ви допуснат - помислете, измислете и изобретете някакъв нов вътрешен проект, който предварително да знаете, че може да срещне одобрение от мениджмънта и прокарвайки го си намерете инструментите да получите максимално обективна информация как работи тази корпоративната машина. Направете го няколко пъти, счупете си главата, издразнете колегите, експериментирайте, вижте къде е границата на вашите възможности и техните нерви и търпимост. Накрая седнете и се погледнете в огледалото. Ако виждате съблезъб тигър, готов за атака на стадото слонове и хипоподили - значи е време да направите крачката, да зарежете маймунския живот и да слезнете от дървото и поемете по своя път в джунглата. Ако сте късметлии и сте уцелили нишово континента - вие ще сте единствения хищник. Горко им на бозайниците дето цицорят на готово, но пък няма да сте за завиждане в усилията си да намерите вашата половинка.

Днес видях много млади и надъхани образи и дами. И на лекторите и на посетителите мога единствено да кажа - браво, че сте отделили от времето и почивката си за да бъдете различни и докоснете бъдещето. Стана въпрос за филми и бях попитан от къде черпя вдъхновение и как се зареждам с положителна енергия. Ами не е тайна, а и е много просто - гледам тъжни филми, смея се, плача и преживявам. На всеки млад “гмуркач” на дълги разстояния ще препоръчам моят фаворит за житейско-драматична история The Pursuit of Happyness.

През тези два дни беше засегната и темата за социалната отговорност и мястото на всеки от нас в обществото. Аз имам моите си разбирания, с времето и особено след едно определено събитие те се промениха. Ще бъда кратък - няма такъв филм - който има нужда да ме потърси, аз ще му дам пари да си купи каквото му е нужно. Това не е отговорност, това е егоизъм. Ако желаете във вашия дом или офис да дойде директор на институция или родител в неистова нужда и да ви моли и проси пари - сгрешили сте галактиката. Тези хора също са човешки същества и в повечето пъти плащат за чужди грешки. Не им отнемайте и малко останалата искрица надежда, бъдете вие активните и се интересувайте, търсете. Ще намерите.

Забелязах, че младежите и девойките (аз определено се чувствам вече дърт) много ги влече идейното творчество. От моята позиция на търговец ги призовах да мислят задължително в оперативен план - как ще го продават. Какви са драйверите за да накарат крайните клиенти да имат нужда и потребност. Психологически ли ще е момента, измама ли ще има, търговец-магьосник ще привлекат. Както споделих идеи много, но да построиш организация за реализирането им и продажбата на продукта/услуга/патент и т.н. е най-сериозното предизвикателство. Пък ако ще фирмата да е от двама или трима души.

Нещо също много ВАЖНО!!! Мечтайте, но и отделяйте време за мислене. Най-важния въпрос който и аз всеки ден си предъвквам в задръстванията е “какъв ще бъде светът тук или в чужбина след 5-7 години?” Ако искате да сте по-конкретни замислете се върху сферата, където вие сте силни. Например банички, интернет съдържание или обувки, както РокаКока. Ще има ли обувки, ще са необходими ли? Защо баничките да не са в тубички? На къде отива интернет и възможностите за взаимна работа и използването на браузъра като операционна система? Ако днес можете например да си представите устройството, което ще обедини всичко във вашия дом и ще ви контролира от температурата на дъската на тоалетната чиния до поръчките на храни и напитки в хладилника и свалянето на новият филм от поредицата за Билбо Бегинс и хобитите, то вие ще можете да си позволите лукса още днес да инвестирате време и усилия в разработването на подобна идея. И моля ви, не правете редовната грешка - когато създавате организационния модел и процесите, правете го с възможността за ръст в мащаб, скалируемост на национално и интернационално ниво, и при по-смели възгледи - продажба на милиардна корпорация. Вие, както и вашата идея ще сте толкова големи, колкото са и вашите мечти.

Винаги захващайте и довършвайте нещата. (казах точка) Не оставяйте нищо да виси в пространството - ще ви дрънне по главата точно тогава, когато най-малко искате и сте подготвени.

И накрая отново малко мисъл за приспиване. Днес сте волни птички, реещи се в океана от възможности, знаци, реалност и неизвестни. Утре ще ви връхлети урагана с нежно име Любов, ще прерастне в семейство, а оттам ви пожелавам бързо увеличаване на неговата бройка. Това е нов проект. За всеки човек. Никой не се е родил научен родител, което важи и за предприемачите. Но точно тогава ще предстои най-важния тест в живота ви - да сложите едната си ръка на сърцето, а с другата да хванете бебешката ръчичка и да претеглите личните емоции и чувства спрямо желанието за професионална реализация. Може да се намери баланс, но трябва да сте силни, обичта ви да е искрена и скритата его-лакомия ще погине в пепелта.

Лека нощ, успешна седмица и Just Do It!

истинските истории са винаги с тъжен край

Гледам филми от малък. От както има Интернет свалям и пиратски. Колко време цоцахме първата Матрица и Епизод 1 не е за споменаване. След няколко месеца прецених, че за пореден път няма да успея да сваля целия Интернет и реших да се пробвам да свалям и гледам стойностни неща. Споделям с вас част от филмите, които са ме разчувствали и накарали да се замисля върху живота, вселената и мястото на човека във времето и пространството. ВНИМАНИЕ: накой от сцените са от края на филма и могат да ви развалят удоволствието от гледането ,-)

UP - страхотен филм, човешка история

Love Story - заслужава си гледането

La vita e bella или Life’s beautiful

City of Angels

Team Hoyt - I can only imagine

WIngs of Desire

What dreams may come

Pursuit of happyness

Neverending story

E.T.

Singing in the rain

Love actually

Jerry Maguire

Brazil

Shawshank redemption

Once upon a time in America

A Bronx tale

Meet Joe Black

March of the penguins

Pay it forward

инджой ,-)

Семейството и всичко останало

Мина вече повече от година от както съм корпоративно НЕангажиран. Е няма такъв КЕФФФФ! Но от днешна гледна точка продължавам да не съжалявам за 4-те години. Оказва се, че до момента съм бил късметлия по отношение на работа, работодател и точен момент. В казармата бях по време на промените 96-97, в БОДК при реформите на Костов и Михайлова, в Орбител точно след като се бяха закрепили нещата и следваше само възход, в Сиско когато от се разрастваше офиса. И да си призная такива моменти са много готини и зареждащи с положителни емоции и човек отива с желание и див детски ентусиазъм на работа, готов и сигурен, че ще открие нови и нови неща.

За тази една година обаче открих и много неподозирани и концептуални неща за човешкото същество и неговите извънземни възможности. Не, спокойно, все още не знам как да преместя Слънчевата система 100 километра на ляво, но пък съм 100% сигурен, че България няма начин да се отмести наникъде!

Тази последна година беше строго подчинена на крайностите. Както се казва “Европейски съюз - от Ванкувър до Владивосток. От финансово-спестовна гледна точка мога да се похваля с абсолютен провал. Надявам се нито един кредитен инспектор не чете този постинг. Спокойно ще си плащам вноските по кредите, ама вашта ма*ка престанете да вдигате лихвите и подгонете измамниците, които не ви връщат кредитите и построиха бетонови чудовища. Защото ако ми падне пердето за една седмица ще организирам 100 души и с 1000 лева и малко повече желание ще срутя цялата финансова система на страната. Ако си мислите, че е много трудно - жестоко се лъжете! Та за 12 години това ми е най-куцата година. Обаче пък вече съм железен - въобще не ми дреме от нищо и току виж съм заслабнал от ядене на зеленчуци и плодове ,-)  И като стъпвал неколкократно здраво на дъното, знам, че има измъкване, и трябва да се планира правилно - бебешките неща първо, след това простотии.

Та по темата за бебето … преди март 2009-та не е като да съм седял завързан и да не съм видял свят и приключения. Но не съм си и помислял, че едно толкова малко нещо може така да промени изцяло и завинаги живота на човек. Както казах вече нищо и никой не е с приоритет пред Бебе Бети. Всичко е във фаза на преосмисляне и рестартиране - от мечтите през погледа към околния свят. Два часа сън били малко, много ревяли децата, скъп бил живота, държавата била зле, американците били в криза, китайците открили свинското - абе що не вземат всички да се гръмнат. За мен няма нищо по-прекрасно и докосващо сърцето ми от всеки момент до детето - от усмивката сутрин, до апчихването следобед и кикота вечер. Именно тези моменти, които са си една непрекъсната линия, ме правят жив и ми дават сила да продължа да се хвърлям напред с главата без да мисля. Децата са толкова невинни и очарователни, чак се замислям наистина ли са огледало на нас, родителите. И как успяват за секунда да различат добро и лошо, нежелание от любов, докосване от задължение.

Та така … правете деца, обичайте се и никога не забравяйте, че сме едни малки точици на една миниатюрна планетка, в един от забутаните ъгълчета на Млечния път, и в купом се отдалечаваме без опция за връщане към центъра на Вселената. Аз намерих пътя на вечното щастие, което нито се купува, нито трябва да го заслужиш, а просто се случва на тези, които мечтаят и не се страхуват от неизвестното.  А за спомен от Сиско оставям Baba O’Riley на The Who и Welcome!

p.s. а за всичко останало - няма време! Бебчо не може да чака ,-) Който ползвал Владизнайко, ползвал! Ще се видим в Рая … при дяволчета!

10-те неща, които трябва да вземете с вас на почивка на море

  1. Чушкопек - не се знае кога ще изскочи някой и друг чувал с пиперки, касетка с доматчета и морковел за лютеничка
  2. Задължително затварачка за буркани!!! Язе вервам в многократната употреба на незавинващи се капачки. Особено ако са “вулканизирани” на Пазара Г.Кирков (след бомбаж на миналогодишната реколта)
  3. Нивелир – никога не падайте по гръб в желанието си да поспорите със собственика на хотела и кривите стени, первази, сметки и т.н.
  4. Масленичка – колко кревати, врати и прозорци можете да оправитеееееее с нея. А пък ако ли не – може отдалече да се „разпишете” на прането на съседа!
  5. Орехотрошачка – септември излизат най-добрите „чужди” орехи. А за да не си изпотрошите маникура (нали сме метеосегзуални) този уред ще ви е от полза. А може и някой друг гларус да си хванете - а те какви орехчета имаааат! Истински кохонес!
  6. „Мъжът и жената интимно” на Зигфрид Швабенедикойси (http://vladi.hit.bg/pics/Maja%20i%20jenata.JPG) – Септемврийчето винаги трябва да е готово за благотворителна акция!
  7. Два броя 10 литрови пластмасови празни шишета от вода – за да може да „маркирате” успешно „служебен абонамент” като ги напълните с пясък. Може и да е септември, но джигитите никога не спят
  8. Прашка или килограм ориз – папагал на съседния балкон? Гларус в банята? Кубе на масата – с една химикалка “BIC” и малко ориз ще сте неотразим в очите на всяка русалка!
  9. Перо от фазан – Септември е, Аполонията е апогея си. Независимо къде си заврете/забучите перото – ще е ясно за всички кой е Вожда! А в смутни времена на промени и криза е важно да се самозаплюете
  10. Международен паспорт – течения всякакви – модни, морски, въздушни. Ще яхнете някой банан, ще нацелите някоя топка с него и докато избълбукате ще сте в международни води. А там първо бият, после ви таковат и накрая, ако сте се представили добре, ви връщат на 4 крака!

Айде аз отивам да впрегна катъра и да сложа прицепа. До скоро и умната!

« Previous PageNext Page »