безценно и преходно

неведоми са пътищата на тъгата и мъката. понякога си мисля, че нещата винаги може да са по-добре или по-зле, но истината е, че няма общо взето голямо значение. човек е устроен да се бори и да се бори и да се бори. никога няма покой - преди 10 000 години се е борил с природата и дивите зверове, преди 1000 се е борил с други племена и орди, а днес се бори единствено със себе си.

споделял съм, че съм кръстен и не крия, че вярвам в доброто, справедливостта и въобще нормалните човешки неща и отношения. понякога губя надежда … и вяра … във всичко. започвам да мразя човешкия род, индивиди, общества, системи, гилдии. опитвам да променя статуквото и рядко става, но не се отказвам и никога няма да се откажа. кога губя надежда ли? когато се случи нещо непоправимо и несправедливо.

познавам много хора, може би над 1000. не мога да си изкривя душата и да кажа, че съществува една жестока истина - най-големите и тежки проблеми и задачи Господ или каквото там ги разпределя, се падат на най-свестните и добри хора. е това е нещото, което според мен не е правилно. понякога и аз изпадам в подобна ситуация и се лутам в миналото да видя какво сгреших, какво сбърках, чий интерес настъпих, кой ме е проклел … никога не намирам нищо логично … но днес намерих отговор!

всеки от нас е прашинка във вихъра на времето. а то тече различно за всеки отделен човечец. колкото по-голямо е теглото, болката и мъката, толкова по-дълги са моментите на обич, по-топли са сълзите и по-искрени са чувствата. и секунда да си на този свят, ако има кой да те обгърне с майчин поглед и бащина сила ти преживяваш безкраността завинаги. да, няма да имаш съученици, бал, първо гадже, целувка, любов, кола, апартамент и пенсия, но не винаги това е от значение. нашата вселена и пространство, също като нас, са прашинки във вечността. днес сме на Земята, някъде в дъното на 1827-ия ред отляво на Млечния път, утре ще се събудим на милиони вдишвания и преживявания разстояние. и щом не сме вече на Земята, значи тя не е била нашия дом, нашето съкровено място, където да растем с усмивка и в радост и смях. и не ние, а Земята не е била готова за нас и не ни е заслужавала да сме тук с нея.

Днес двама приятели скърбят за едно малко същество, което вече не е с тях. но то се бори дълго и със сърце. Ангелчетата сега ще са неговите приятели и спътници за новото му приключение. и има друг свят, където е по-добре, където няма мъка, болка, несправедливост. където няма злоба, завист, политика и меркантилизъм. няма ни и нас, които да грешим и понякога да се съмняваме в успеха и да губим надежда. и със сигурност е готино и всеки от нас ако е късметлия може да се докосне до това чудо. лека и свята нощ от мен, фреди и още една звездичка на небето.

1 Comment so far

  1. Фрау Цеца on February 20th, 2009

    Истински лошите неща се случват само на хората, които могат да се преборят с тях. Бъдете смели!