съдба, случайност или закономерност

Вчера Здравко, мой приятел,ортак и учител в бойните изкуства, ми припомни една стара теорема - “кое куче те е лаяло, все е побесняло“.

Аз, като всеки уважаващ се Владизнайко, имам дарбата без да искам да познавам. Или в краен случай, ако някой или нещо ме издразни без да искам все така се получава, че задействам някаква сила, предизвиквам съдбата и отмъщението обикновено е зловещо.

Последният пример е от вчера. Сложно е да обясня защо, но се наложи да отида и да купя хранителна добавка за близък човек от Аквасорс. Да онези водорасловите MLM образи. За пръв път чух за тях в далечните години на началото на прехода. Но това не е важно. Та вчера хоп-троп разрових интернета и им намерих адреса на представителството в БГ-София. Звъннах да ги питам дали мога като прост гражданин да си купя нещо от тях. Обясниха ми, че трябва да знам дистрибутора ми и дрън дрън. За 5 минути с колата на жената бях при тях. Офиса на Костенски водопад е странно отворен. Хем си личи, че е офис на фирма, хем липсва рецепция, охрана и фоайе. Още с влизането фиксирах бурканчето, което трябваше да купя. Девойката свърши да обяснява нещо на майка и дъщеря пред мен и ми обърна внимание. Уви - не можело просто така да си купя нещо. Трябва или през техен дистрибутор или аз да стана дистрибутор. Как не се бях сетил досега - само такива неща не съм продавал - може да ми потръгне! Офертата беше потресаваща - ако станете наш дистрибутор ще получите 30% отстъпка. Т.е. това дето щях да го купувам е 30 български лева за балъци, а след като се запиша за дистрибутор ще е с 9 лева по-йофтинко. Е видях далаверска възможност и реших да се възползвам. Щях да им дам данните на някой приятел дето е с чувство за хумор и щях да съм с 9 лева напред. Поемайки формуляра усетих една виртуална тесла как лети като бумеранг. Заслушах се - “членската вноска за дистрибутор е 30 лева”. Последната част - “на месец/на час/на вдишване” я пропуснах защото листа много шумеше като го връщах на девойката. Може да съм Телец, но чак пък вол?!?!

Продължих да настоявам да съм чист и прост клиент. Да платя, взема шишенцето и напусна тяхната водораслова вселена. Момичето ме погледна лошо и се обърна към обер-дострибутор-вербовача. “Този господин не желае да стане наш дистрибутор”. Връхлетя ме спомен от 1993-та - в Парка на свободата с Боян Алексиев блеехме на една пейка и дойде едно здравичко момче. Представи се, че е еди кой си (вицешампион по класическа борба бил) и ни пита какво мислим за Исус Христос и имаме ли нещо против да се присъединим към еди кой си клон на еди коя си секта. Малко му остана да ни набие, защото не сме послушни и праведни. Е и тази лелка така учтиво ме погледна през очилата. След още 2 минути словесна схватка ги уговорих на когото искат от дистрибуторите си да пишат точките и отстъпката (дори и на следващите след мен на опашката) само и само да си платя и да си ходя. Имах и благоразумието да кажа, че нямам желание да “спечеля” (минус 21 лева) и че здравето, което техните магични отвари дават е по-скъпо от всичко. Спестих си и найлоновото платено пликче и се изпарих тихо псувайки наум. Със сигурност съм им направил впечатление и са ме запомнили.

Но какво е по-интересното. Същия ден, но в 14 следобед, двама маскирани са завързали 6 служителки и са обрали офисната каса с 20к лева. И взех, че се притесних … каквато съм овца им дадох двете си имена за статистиката. Като нищо ще дойде Полиция, ще ми разбие вратата, ще пребият котката и ще ме проснат по корем за ужас на жената. Иди после обяснявай имаш ли сестра, тя какъв свят чорапи носи и т.н. Слава Богу имам алиби - нали съм социално ангажиран и сменях ключа за стълбищното осветление на блока и бая народ се изреди от кооперацията. Та чакам да видя сега кога ще дойдат органите да разпитат члена на ордена на не-дистрибуторите.

Но това не е първия случай в който съм отмъстен. На Коледа имах приключение в Била Славия в стил “отвратително отношение с персонал и клиенти” от управителката и шефката на охраната. Напънах се, намерих мейлите на Била, после и на HR-а им и му обясних какво им куца и какво не е наред. Заявиха желание, че ще има промени. Е уви - промени нямаше, но пък ги ограбиха на 30-ти. декември. Е както се казва индиректно ги предупредих - не си взеха поука.

От 1998-ма имам също интересна история. Аз в ролята на млад шофер. С Фиат Уно-то на тати, със сестрата и едно девойче летим по Насър (сега Г.М. Димитров). От нищото (така е при всеки млад геврекаджия) ми влетя един Полски фиат в задна лява врата и после калник. Спрях стъписан, сестра ми и девойката в шок, и докато се усетим онзи изрод дойде и почна да прави опити да ме извлече от колата през джама. Е късметлия съм - зададоха се коли отзад и онзи се спаси. Не че нямаше да го пребия още там … ама нали съм джентълмен. Та записах си аз номера на колата му и изтърпях виковете и крясъците от баща ми и приятелите. Никой не ми повярва, а имах двама свидетели. След седмица същия изверг(със същата кола) беше се опитал да прегази група празнуващи журналисти от Нова телевизия в Дианабад и след като счупил крака на един от тях другите го извлекли от колата и го убили, в буквален и преносен смисъл, от бой. Съдиха ги - размина им се. След като чух новината се разходих до районното и сверих автомобила и номера му … дори боята от фиатчето още седеше.

Имам и още такива злощастни истории … та седя си в тъмното и се питам - възможно ли е да съм толкова проницателен и да виждам в бъдещето или просто каквото си пожелая кофти, да се случва на тези дето заслужават? и въобще защо така съдбата и живота ни предоставят толкова deva vu-та през ден? Какво искат да ни кажат и има ли някакъв подтекст?

Аз отговор и решение имам, но те са за лична употреба … вие само се пазете и ме заобикаляйте ,-)

No Comment