Ропотамо, Аркутино и вечността

Преди време се любувах на едни снимки от въздуха на Татяна Стефанова в галерията на Дневник. Догодина ще намеря време да се порея и аз във въздуха над тази част от черноморието. Мисля с парашут над Приморско да се хвърля, пък ако е рекъл онзи Главния пилот горе на небето, ще е ясно времето и ще имам половин стотна от секундата и към Ропотамо да погледна … преди да изпусна налягането в шортите. Ще е нещо такова:

View Larger Map

Когато за първи път усетих това място бях много малък. Ясните ми спомени са от 1982-85. Плажът на Акрутино и Змийския остров бяха място са нудисти и луди туристи. Пътят от Созопол за Приморско след къмпинг Дюни продължаваше покрай морето, не както сега да се качва нагоре и да обикаля през хълма, и излизаше директно на Резервата “Водна лилия” (тя наистина вече май е само една). Нямаше паркинг, нямаше чичко да взима 2-3-4 лева, спираше се до пътя и по една стръмна пътечка в трънаците на два или четири крака, по дупе или брадичка човек имаше шанса да стъпи на един от най-прекрасните плажове по нашето Черноморие.

Тогава кей нямаше и Змийския остров седеше като страж, и може би името му всяваше смут сред туристите и те почти липсваха. Максимума да е бил 30-на души на целия плаж, не повече. Е ставаха 32 като дойдеха милиционери да глобяват нудистите и да проверяват документите им. Но аз винаги съм бил прикрит нудист - само гол тумбак и чифте сланинки, за дупе нямаше място.

И ето ме в 9:15 със стереопорен термус едната ръка (което в Гърция го продаваха като бидонче за 3 килограма маслини), чадър като карабина през гърдите, захапал два леви плавника, с шнорхел в банските и влачещ сестричката за ръка гордо се търкалям в прахта. Дните, когато ходехме на море онези години с Мама и Татко и Рали, бяха дълги - по минимум 10 часа на плаж и след това евентуално лятно кино, карти с приятели и игра с другите деца в станцията на БВТБ и МЕИ в Созопол.

За Аркутино и Ропотамо се носят страховити легенди - за византийски легиони, акустирали на кей от ляво на устието на реката, до хайдути с потънали гемий и съкровища, а за финал стигаме и до тракийското светилище Беглик Таш. За мен истината беше малко по проста. Знаех, че горе над носа има военни, които наблюдават за капиталистически подводници (аз също с тях ги търсех с плавниците и маската), другаря Тодор Живков имаше вила наречена Перла (с истински диаманти и перли на плажа) някъде зад Маслен нос, а най-умните, красиви, талантливи и по-така деца ходеха с леличката Людмила Живкова на станцията до самия плаж - Знаме на мира (2003-та и аз отидох за 10 дена там - и спрях да им завиждам).

За мен бяха по-важни пясъчните лилии, морските дяволчета, пектените и речните миди и медузите. Онези хубавите стари медузи, не лилавите чудовища дето сега са обсебили морето ни. А в дългите безгрижни дни имаше време за плуване до Змийския остров и еднодневно ала Сандокан приключение през гората до плажа на устието на река Ропотамо. Толкова дълго и трънливо пътешествие не бях имал. Горичката между двата плажа изглежда малка, но повярвайте ми в тясна пътека с 10 сантиметрови бодли, еднокилограмови женски комари (т.е. много лошо захапват и не пускат докато не стигнете блатото ,-) и скрити в шумата трънчета за стъпала не е много весело. И като ти се приходи по нужда - не смееш да извадиш нищо от банските, било то и за минута. Но в крайна сметка, като стигнеш плажа, усещането е неповторимо. Тогава бях 10 годишен, вече съм три пъти по стар и имах щастието да пътувам и преживея много. Но първата стъпка на девствен плаж, усещането за свобода, безвремие и безгранично щастие е страхотна. 10 минути там са зареждащи за цяла година напред. И досега се опитвам да търся такива моменти и изпитвам подобни чувства, но все по-трудно се получава.

През далечната 1988-ма както печахме шкембета на плажа и обменяхме опит по индианска реч с едни източни германци, лоши чичковци донесоха мрачна новина - да забравим за плажа на Аркутино - ще гръмнат скалите над пътя и ще правят комплекс. Като този в Дюни, затворен, със Кореком, бариера, калдъръм и много бетон. И ни изгониха. Повече това море там не успяхме да отидем. Целият плаж беше в камъчета, пътят беше затворен, а багери пореха планината. Много ме хвана яд, но Главболгарстрой са голяма фирма. Колкото и да се напъвах нямаше как да ги преборя. Не, че сега съм ги преборил. Но тук проработи гражданското съзнание в онзи малкия Влади, заразен от баща си - прохождащ геолог-еколог тогава. Снимахме разрушенията по хълма, оказа се, че и около блатото с лилиите са изсекли много горски масиви, действаше се на принципа “Петилетката в три дни”. ДО края на лятото бях изготвил доклад на тема Да защитим Ропотамо. Предната година имах 4-ка при другарката Чакърова по Биология и тя беше вметнала, че който иска може да участва с доклад на екологична насоченост за някакъв конкурс. Аз вече като ТНТМ-ец, пеещ в хор и ходещ на Айкидо само търсех черешка за тортата. Тези дни може да поразровя у нашите - снимките знам къде са, но доклада ще е предизвикателство, нищо, че ползвах индиго при 10-тото преписване.

Погледнато от последвалите събития, а именно падането на соца и спирането на строежа (останаха само бетонните скелета на ваканционно селище) си мисля, че добре съм ги проклел. Лошото е, че от тогава знайни и незнайни провъзгласили се богове се опитват да прикоткат Аркутино, резервата Ропотамо и какво ли още не. Този път кризата закъсня, явно ангела ми пазител се е помотвал горе. Направиха комплекс св. Тома, а срещу резервата Водна лилия има 4 нови блокчета. Но ще ги застигне и тях - било малариен комар, било Тир на магистрала.

А онова самотното място все още си е там, няма туристи, или поне са инцидентни (с яхти или моторници). Пътят от към Перла е затворен и се надявам още да е чисто и приятно. Рибарското селище винаги си е било там, на края на реката, но рибар на плаж не съм виждал, а съм екипиран с бинокъл и следя редовно посетителите. И продължавам да си мечтая. А аз съм скромен, искам мястото да си остане такова каквото е, а пък аз да имам дечица, дето да мога да ги заведа и мързелувам с тях. Толкова ли много искам? Все пак бях воден дух на зъбчетата!

No Comment