Без дом … отново … но с много усмивки

Хектор Мало е пример за това, как човек с малко усилие може да промени много неща. За добро. С една книга и много читатели. Малки, големи, бели, черни и жълти.

Онзи ден имах път към един от домовете за медико-социални грижи. Да оставя едни обувчици (Благодаря на кумата Дани). Пътувайки натам се замислих какво съм направил аз, като човешко същество, за да променя тази конкретна несправедливост наречена “деца в институции”?

Погледнато от моята камбанария, нищо не съм направил. Или по-меко казано - почти нищо. Може би от четири години съм по-активен, с няколко ударни акции за събиране на пари, участие в благотворителни пазари (като купувач) и съм купувал и подарявал разни нужни неща. Но какво и кога не е важно - който ме познава и е стигнал до момента в който да си говорим за такъв тип неща, знае подробности.

Та онзи ден бях отново в ДМСГ - това е съкращението на домовете, където родители, в повечето случаи майки, са оставили за отглеждане или осиновяване децата в най-крехката им възраст - бебешката от ден “0″ до 3 годинки … и понякога малко повече. Тази институция е част от Министерството на здравеопазването - и на сайта му фигурира в под-менюто “структура” долу в дъното - между Диспансерите и Националния съвет по наркотични вещества. Колкото през годините да се говори в публичното пространство, че децата в институции са проблем, точно толкова, но обратно реципрочно не се прави нищо. По бюджет тези домове се намират някъде между представителните на един министър и неговия кабинет и парите за бензин на служебните им автомобили.  В един от домовете в София преди години чух най-точното определение – „ми нашия бюджет за дома е колкото на министър ХХХ за цветя”. Но цветята са важно нещо - особено когато има камери и разголени и сластни млади дами. Но това е тема за друг разговор.

Та тези домове, за управляващите по високите етажи, са едно тежко наследство от гадното соц минало. ДА ама НЕ. Цикълът на децата, които минават от там е 3 години. Колкото и дълги да са за тях, без да са усетили майчина и бащинска обич - това са три календарни години. Т.е. има и деца в тези домове, чиито майки са родени след 1990-та година, отраснали са в тези домове - във времето на демокрация и преход. Истината е колкото тъжна, толкова и трагична. Според мен поне. Още по времето на соц-а тези места, както и другите институции за по-големите деца, са изрично построени на не много публични, а понякога и недостъпни места. Опитайте се да намерите дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи “Люба Тенева” в Берковица и тогава ще си говорим. Но едно време беше в някаква степен „разбираемо” - Инвалидите трябва да си седят в къщи, да има високи стълби на всеки вход и асансьора да спира в междуетажието. Деца в домовете няма или ако има то те живеят по-добре от всички други. Не беше разрешено дори да си помислим, че в социалистическото общество може да се раждат болни, недъгави и още по-малко изоставени от родители с буйна ремсистка кръв.

За съжаление за последните 20-на години нищо не се промени. Не се промени мисленето на обикновените хора, не се промени и мисленето на управляващите. Няма и да се промени скоро. Понякога чувам от “успели” индивиди или засичам по форумите в bg-mamma фразата – „Не може да се прави добра социална политика в страна, която е зле икономически”.  Ееееее хващат ме бесните! Кое и е бедното на държавата? Умствения потенциал е беден и простотията ходи само по висшите етажи! Иначе и колите и компютрите и палатите и придобивките и облагите са богати! А делата са само на думи! Но и извън държавата нещата са трагични - погледнете ресторанти, заведения, барове и дискотеки, фолк-клубове и sms гласувания по телевизията - празно, тихо … ама друг път. И затова сме на този хал - “важно е аз да съм добре, а бедните да го духат!” Ама, че и той е от бедните - ще го разбере в последствие, като закъса за доктор и се счупи апарата точно по време на операцията. А ироничното е, че този същия апарат дето струва 100 бутилки водка - средното количество което изпиват двама тинейджъри задно за една година!

Е да ама аз обичам да съм напук. И то защото съм любознателен и обичам да се интересувам. Да имам гражданска и по-скоро човешка позиция и да действам. Защото промяна без действие не може да се получи. Дори едно усилие да е отишло на вятъра, то може да е повлякло някой друг който ще направи друго усилие. Е - неговото може да стане. Но не трябва да се отказваме. Никога! Колкото и да ни спират знайни и незнайни сили и неискрени “приятели”.

Да се върна на дома, който посетих. От скоро съм кръстен. Но винаги съм обичал да ходя в църква. Обикновено когато минавам покрай такава и ми дойде от вътре - влизам и паля свещ. Знам, че за всеки вярата е нещо индивидуално и строго лично. Е и аз имам свое разбиране, но в храм, бил той дори различен от църква, чувствам спокойствие, вътрешен мир и за 5 минути се отпускам и забравям всички грижи и проблеми. И се зареждам в енергия.

Е такова ми е усещането всеки път като влезна в Дом. Едно такова приятно, с добри и положителни чувства, с готовност всичко да направя, и всичко друго да мине на заден план. А като видя и дечицата, които тичат на воля и си играят, колкото и да съм 100 кила мъж мога да се разплача от радост. Не, че се радвам, че са там. Просто съм щастлив, че се усмихват, че намират невинното и прекрасното дори и в тяхното положение и състояние.

Тези малки човечета там са в началото на житейския си път. Те не са там по свое желание и воля. Отвяла ги е вълната на безотговорността, безхаберието или глупостта на техните родители. И смеейки се и играейки те всеки ден чакат да дойде прилива, който ще върне някои от тях отново в океана на живота. Къде на лодка с гребла, капитан-баща и боцман-майка, къде на моторна яхта към безлюден остров. Всяко от тези бебчета диша същия въздух, както и всяко дете в своя дом при биологичните майка и татко. Всяко от тези деца има равния шанс да бъде откривател, изследовател, творец или някои ще кажат престъпник. (Е специално за престъпниците - виждаме кои са те, доста прекараха на власт. Един не видях да е тръгнал от дом Майка и дете, без “заслужили” и “можещи” родители).

Съдбата е странно нещо. Няма нищо случайно според мен. Всеки ден, всеки час и момент на всеки от нас се дава възможност да избира и да вземе своите неща от живота. Един ще намери 10 лева на улицата, друг ще блъсне човек, защото е карал като идиот, трети ще се нагруха и напие по повод края на седмицата. Е има и такива, които ще спрат на пешеходна пътека и ще се зарадват на усмивката на пешеходеца, ще пратят благотворителен sms, ще пуснат майката с дете на опашката в аптеката или магазина, ще помогнат на възрастен човек да пресече или да си занесе торбите. Но всеки сам си решава. Както и ти, който четеш този постинг - не си насила тук - ти преценяваш. И усещането, което ще остане в теб и евентуалните ти действия са твои, не мои. Но важното е да действаме. Само с мислене нещата трудно ще се променят. Йогите се опитват  … но и за момента само летят ниско над повърхността. Не че положително настроеното мислене е вредно, просто трябва и екшън да има, както е модерно да се казва.

В домовете, в които съм бил, не мога да кажа, че леличките се държат лошо с децата. Грешно, поне според мен, е мнението, че за децата (говоря за домовете до 3 годинки) не се грижат добре. Повярвайте ми за парите които тези хора и ръководството получават като заплати и оперативни разходи те се справят блестящо. Но не всичко е пари. Когато видите как една леличка докосва едно дете по челото, за да го погали и успокои, как го гушка и люлее, вие не толкова виждате, колкото усещате вътрешно и по очите на детето колко добре и приятно е това за него. В тези домове благодарение на активните директори и личен състав, Интернет и организации като Движението на българските майки, форумите на bg-mamma, Българска асоциация “Осиновени и осиновители” както и други НПО-та храна и неща от първа необходимост няма да липсват. Защото има дарители. Все повече неща в домовете се оправят - градинки, ремонти, покриви, дограми, дрешки. Но това се случва благодарение на добрите хора, които се замислят и действат.

Тази година съм решил да се напъна малко повече. След дискусия с директорката стигнах до извода, че освен основните неща има и други, не по-малко важни. Не че съм се заблуждавал преди, че не са важни, но си мислех, че именно те са ангажимент на държавата. Както знаем най-популярно е да се правят обществени поръчки за техника, която после да се забута някъде и да се купи нова. Е грешно ми е впечатлението. Та какви са тези други неща - конкретно за този дом в Перник:
•    Сухи стерилизатори за кухнята - 2 броя (бяха 4, но докато пиша - някой друг е действал)
•    Овлажнители за въздух и въздухо-пречистватели
•    озонатори
•    40 детски столчета

Седнах и се разрових малко. От опит знам, че всичко в тези домове трябва да е качествено.  Няма място за компромиси, нещата ще се ползват и то с години. Трябва да са здрави, лесни за обслужване и почистване и най-важното - да нямат детайли или характеристики, които биха потенциално навредили на палавите малчугани.

По груби сметки всичко се връзва към 7 000 лева. Вярвам, че хората в БГ са добри, дори понякога и в дъното на душата си и ще събера паричките. Все си мисля, че като добър и интелигентен човек ще се напъна и ще изнудя производителите да ми ги дадат по-евтино. Всеки които желае да помогне е добре дошъл - с пари, контакти и идеи. Няма да ни пише имената никъде - не е това целта и мотива. Но трябва да е от сърце и доброволно ,-)

Това е за дома в Перник. Този съм посещавал най-много. Но има още 27 такива дома. Списъкът с домовете ТУК. Ако искате да направите добро и да донесете усмивка на някой който не познавате, но я заслужава - действайте. Ровете в Интернет, разходете се до някой дом, поинтересувайте се, бъдете активни. Всеки може да помогне с нещо. Дори 20 минути с децата са помощ. Дори старата ви количка или проходилка са помощ. Дори шантава играчка или залъгалка е добре дошла. А злите езици да ходят в парламента да се чешат един друг …

С надежда и вяра,
Владизнайко / vladiznaiko@gmail.com
п.с. и както казва Джордж Карлин - ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ … има го на стената, като картичка от дарител в дома на ул. Гюешево в София … благодаря му и на него - добър човек е

6 Comments so far

  1. Ивчо on December 4th, 2008

    Да ъпдейтнеш какво от горния списък за Перник вече е факт? И какво остава?

  2. admin on December 8th, 2008

    Ми за момента нямам ъпдейт. До 22-ри, когато е новогодишното тържество, има време. Всеки е добре дошъл с идеи и финанси ,-)

  3. goran angelov on December 15th, 2008

    Влади,

    аз ще участвам лично!
    Но как по-точно би могло да се случи?
    1. Да изтегля пари в брой и да ти дам?
    2. Да ми дадеш сметка и да ти преведа?
    3. Да вземеш сметка на дома и да им преведа директно?

    Може, би последния вариант е най-добър, може би не, но ако измислим нещо разумно мога да се опитам да включа и други колеги!

  4. [...] повече от месец от публичното ми изразяване на една малка мечта - да има повече ХОРА със СЪРЦА в България. В този преден [...]

  5. admin on February 16th, 2009

    Министерството си смениха сайта и естествено няма приемственост между новия и стария. Е, обнових връзката към ДМСГ-тата

  6. [...] отговорност и мястото на всеки от нас в обществото. Аз имам моите си разбирания, с времето и особено след едно определено събитие те [...]