Изостанал моряшки постинг

уви - остарявам и греша повече … мислех си, че съм постнал но draft … никога не е късно да върнем лентата назад ……………………………………….

Седя си в колата .. на края на плажа на Дюни … центрирал съм предницата към вълните и се наслаждавам на бурното море. Духа смразяващо … и вълните са божествено опасни … Добре, че знам какви камъни са отдолу … иначе бих се хвърлил да се попързалям върху летящата чиния … виждали ли сте Слон-сърфист? Е как ще видите – той се плъзга под вълната … по дъното!

Мамка им на Главбулгаристанстрой за комплекса Св. Тома на носа между Дюни и Аркутино, срещу Змийския остров (мислех да не го снимам – не заслужават!). Не стига, че наакаха пейзажа, канализацията им отива в морето и след време ще затворят и пътя, ами и трите wireless-a дето ловя от там не работят – нищо не им е като хората!

Заредил съм странен диск … преди малко вървеше Chris Rea с Road to Hell, току що свърши Love fool на Cardigans и сега се върти Crowded House с Everywhere you go, Always take the whether with you (както и да се развиват технологиите все ще се върти – плоча, ролка, касетка, cd – аудио или data, дори iPod-а се врътка с пръстче – сетили са се гадовете). Isn’t it ironic?!!?

Та какво ли правя тук в средата на залива Алепу в 10 сутринта в неделя? Много просто – Return-вам се към Innocence-a … Или преведено от владизнайковски – опитвам се да си спомня имената на всички ми съученици от В-клас на 22-ро ЕСПУ Г.С.Раковски, София … онези до 7-ми клас … другарчетата с които съм прекарал 7-те години между 1983 и 1990 – последните години на Чавдаро-Пионеро-Дисидентката ми ера.

Не всички се занимават с ПЦ-та … та за това, преди да ги събера на „йедене и пиине” съм решил да се напъна и да направя един Excel лексикон … Facebook/LinkedIn/Атол са добре, но както казва Кумът ми – има ли го на хартия, най-добре си го архивирал … А ако се напъна след ексела може и в малка книжка с картинки да го сглобя…

Преди седмица по Discovery гледах един филм и косвено обясниха принципите на запомняне в мозъка. Онзи ден на плажа, така ми беше напекло кофата, че осмисляйки казаното установих, че аз не съм много добре. Според докторите човек колкото и неща да му се записват в паметта, ако дълго време не се използват, създадените електро-капацитетни връзки буквално се разпадат и споменът/запомненото и детайлите му постепенно избледняват и дори изчезва. Е при мен е точно обратното – колкото по-стар е споменът – толкова по-ясен е той в тиквата ми ,-)
Знаменосец с Ива и Диана, Консул на Народна топка и нокаут на Елисавета, разстрел на Теодора със снежни топки (резултатът – Теди цопна в локва с киша и „отърва” януари с пневмония), преследване на Лиляна и загубване в квартала, бой с паветета срещу Б клас, разбиване на устната в басейна, 50 метра спринт – и момичетата пак са по-бързи, колективно бягство от час, предупреждавайки учителката, екскурзия до родната къща на патроните на класа Васил и Сава Кокарешкови в Белица, Разлошко (леле как закъса рейса на Предела) и хиляди други кретении … Та така решил съм да събера другарчетата, че последното събиране беше преди 7-8 години и да се посмеем и поплачем ,-)

Вие кога за последно се чухте със старите другарчета? Отдавна? Скоро? няма значение - Just do it! Now!

Barelina

3 Comments so far

  1. Ивелинка on October 21st, 2008

    Не можах да се въздържа…последното стихче се връзва с морския ти пост :-)))))))))

    Тъй тъжен сутрин е кенефът…
    Submitted by che on Wed, 2008-09-10 17:44.
    http://slackpack.net/?q=node/829

    Тъй тъжен сутрин е кенефът,
    Нелепо плочките мълчат
    Разделят се лайното и човека
    И всеки тръгва сам по своя път…

    Човекът по дела човешки
    Със другите подобни същества,
    Лайното по тръбите тежки,
    Надолу, с другите лайна…

    След час човекът вече огладнява
    Забравил е за своето лайно
    Лайното също го забравя
    Тъй, сякаш те не са били едно

    А може би скръбта е неуместна
    И може би така е по добре
    А може и отново да се срещнат
    Там нейде сред лазурното море…

  2. admin on October 21st, 2008

    Е бравос - точно на място! Аз романтика това-онова … ти …

  3. [...] с едни нови приятели - Мишо и Силвана. Запознахме се на морето и като повечето ни познати са различни, луди и по [...]