Влади и Влади от х.Вихрен до в.Вихрен

Както си признах кефя се сам да се гърча по планините. Тази седмица като на майтап се напънахме с един приятел, и той Влади, да бръмнем до Вихрен. С ръка на сърцето мога да кажа, че ме е срам какво прасе съм. Пак на две-на три с него и двама други познати ходихме на Мальовица, щях да умра - толкова нямах сили и ми тежеше шкембето. Ако искате да разберете как се чувствам и какво ме боли - вземете една торба цимент 25 килограма, вържете си я на корема, и газ по стълбите … кръста много боли, потя се като змей и сърцето бие на 150.

Та Вихрен - бях стигал до хижата, но от там само до кръчмата Македония в Добринище успяхме да се докопаме. Този път хъса беше по-сериозен. (Ако ви мързи да четете надолу - ето част от снимките). Реших малко да поразуча преди това - няма много писано, за съжаление … само Dzver-a се беше постарал и Wikipedia-та, но както казах не съм се задълбочавал.

Тръгнахме 7:05 от Гео Милев. 10:00 вече си търсихме място за паркиране на хижа Вихрен. Пътят от Банско до хижата е много зле. Горе долу като от Бояна до х. Момина скала. Зимата като има сняг е мнооого по-добре. За Банско - нямам думи - кочина до посиране! А ерозията по пистите - трагична, ама кой да слуша да не режат дърветата на такъв склон. Та горе на Хижата имаше поне 50-60 автомобила. Явно хората стават по-рано или идват още в петък и правят сериозни преходи. С нас паркира и едно Audi A8, с чичко и девойка, но по-късно за тях. Впрочем колите почваха още от големия паркинг пред х. Бъндерица. Бяхме разузнали, че от Бъндерица до Вихрен е по-полегато, но по-бавно. Дали е вярно не знам, но изглежда по-далече. За това хванахме по-стръмното от х. Вихрен. Хижата е на 1950 метра надморска височина, а в. Вихрен е 2914. т.е. денивелацията е почти 1000 метра.

От опит знам, че колкото и близко и малко да ми се вижда разстоянието до върха - всичко е мираж. Този път се бях подготвил - леки обувки, 25 грама храна, лека раница, 1,5 л вода, карта, две тениски и яке без ръкави - това е! Аааа и ходене до тоалетна рано сутринта. Тежа достатъчно - нямам нужда от екстри! Другия Влади е спринтьор - за 30-на минути задминахме една група от Варна и чичкото с девойката. Варненци срещу 170 лева са получили 10 дена казармен алпийски гърч - Без Бог,  Кончето, Казаните,  Тодорин връх, Рибно Бъндеришко езеро, Синаница, Тевно езеро, Демяница, Яворов.  От 60 човека бяха останали 20-на … но водачката им, лелка над 50-те с раница като на Алеко, ги командореше перфектно - никакви почивки, никакво разкъсване на колоната! Два пъти ги задминавахме - и горе вече бяхме 30 минути преди тях. Но евала - това им е 7-ми ден! Без баня, както един по-разговорлив отбеляза, но все пак в планината сме …

Пирин е доста различна планина, ама мен ми харесва. Стръмни склонове и много камънак, а зимата също е различно красива. Масивът като цяло е наакан само в района на Банско и останалата част е божествено самотна. Като казвам самотна - наистина сравнено с Рила има доста по-малко ентусиасти, въпреки че толкова поляци на едно място не бах виждал - всеки втори преди върха беше поляк. И поздравяваше бодро с “Добро”. Тях не ги уважавам много, от корпоративни съображения - много се поддържат и дърпат в големи компании, ама то това си е добре … но като видях как жената носи раницата, а мъжа припка отпред - почвам да си променям мнението ,-)

Спряхме 3 пъти на катеренето - нямах въздух, а и стана студено с вятър, сменях тениските, че потта “замръзваше”. Един чичко ни светна, че рекорда от хижата до върха е 47 минути - определено не е в нашата категория. Все пак ние отиваме там не за галоп, от и прах има много през август по пътеката, а за да си изкараме приятно. Да се насладим на въздуха, гледката, природата, тишината и спокойствието. А за 47 минути освен пръхтене и думкане на сърцето в петите, не си представям друго усещане.

Аз съм 100 кила. Качихме се за 2,30 т.е. в 12:28 успешно бяхме на върха. На моменти преди върха спирах през 2-3 крачки. Но връщане няма - тръгнал съм, ще стигна, планината няма да избяга. Горе се почувствах толкова изцедено щастлив, че изведнъж ми се отвори ентусиазъм за още върхове, и то същия ден. Добре, че Влади беше по-трезвен. Много е приятно да срещнеш поглед на друг неделен турист, брат по съдба, със светещи очички и скрита гордост. Е вадят се софри, но не е като на морето с тенджери под налягане и каси с бира. Аудито с мацката също се докопаха 40-на минути след нас. Така ни се зарадваха, все едно през половин Сибир заедно сме делили мравки, мед и подслон.

Долу бяхме отново за 2 часа и половина. Засякохме стадо високопланински овце и ни се отвори апетит, и направихме една почивка. Тодорка сега беше огряна от слънцето и изглеждаше доста по-добре. В София бяхме към 18:00.

За финал - препоръчвам на всеки с един-два свободни дни да намери време и желание и да се разходи до там. Ние ще се върнем. Дали през Без Бог или през Бъндерица - ще видим … Слънчево време и добри приятели, какво му трябва на човек за весело изкарване .-)

5 Comments so far

  1. vladie on August 26th, 2008

    само една поправка, групата беше само 8 минути след нас на върха :-)

  2. Явор on September 2nd, 2008

    Още една поправка. Не че се заяждам, просто доста хора не осъзнават… Хижата (и върха) не се казва Без Бог, а Безбог. Край нея е и Безбожкото езеро

  3. Vladi on September 3rd, 2008

    Прав си. Спор няма - но Без Бож щеше най-добре да звучи ,-)

  4. igel on September 4th, 2008

    Ей как ти завиждам Влади. Ако ще ходиш пак на там - драсни едно емейлче, че и на Ади - тя е почитател.
    Аз преди две години, почти по същото време на август не можах да се кача от онази рядката гъзария. Докато имаше храсти беше хубаво, но след казаните са само едно голи скали и където и да клекнеш факса няма да се получи красив.

    Езера растат че дори и за къпане стават, малко е студенко първоначално, но е доста красиво и около теб се събират рибки да папкат като размътиш. Окото беше малко пренаселено, но на рибното беше хубаво.

  5. Mitko on September 11th, 2008

    Влади супер!! Браво за тази разходка.

    Аз събирам печатчета (но доста бавно) и ще използвам инфото от теб като тръгна някога за Вихрен!! :)