Нощем с бялото кино-прасе

не съм кино разбирач, рядко помня имена на режисьори и сценаристи, но съм си наумил, че гледането на филм трябва да е незабравимо преживяване, в което ако не успея да се вмъкна в кожата на главният герой, а понякога и на всички останали, ако не ме хване страх, не ме заболи и не ми се доплаче, значи не това е моят филм … не че си излизам - ами просто го проспивам.

Та онзи ден по молба на близък приятел, се разрових и му свалих Зорба Гръкът - и намерих време да  го гледам. Невероятен филм, страхотен Антъни Куйн и Алън Бейтс, вълшебно операторско майсторство, завладяваща музика. Една черно-бяла история за животът, страстта, любовта, болката и Зорба. Не че нямаме добро Българско кино, но магията на хубавото кино е в това да докоснеш всеки зрител, без значение от къде е, колко е възрастен и в коя епоха живее. Определено си заслужава 3-те Оскара, жалко за Антъни. А и музиката към филма също е добра - особено танца на Зорба. Още един филм в списъка за закупуване в оригинал. Странно, но преди време си смених DVD устройството от Pioneer на Panasonic (голяма грешка) и сега всички филми, които си купувам от САЩ си ги държа опаковани и не мога да ги гледам. Но пък защо не - така спомените ми ще са по дълбоко запечатани …

Както ви споделих не съм разбирач … Обаче сега като се замисля, в детските ми години, повечето големи и шантави мечти са свързани с киното. Още си спомням как чаках 5 часа за билети за Манастира Шао Лин, и въпреки, че след 2 часа отвъртяване на главата да следя надписите(нали съм гъзар - на 1-ви ред взех билети), бях щастлив. Ех - след това прескачах неуспешно един шкаф с дни (детския врат е много издръжлив мамка му) и продъних няколко матрака … и още имам мечта да се науча от място да правя предно салто - щото Хон Гил Дон си е измамен филм - със прескачане на дръвчета не става!

Няма да забравя и онзи петък, в който се чупихме с Боян и Асен от час по физика и гледахме Приказка без край -  с музиката на Лимал и онзи пухкаффф дракон (аз си има един норвежки котешки такъв в къщи).

Никога няма да забравя и кино Урвич - втори ред, 3-та или 4-та седалка - голям съм кърък - от цяло кино, на мен да се падне билета за мястото със счупената седалка - но Крилце или кълка - още съм в размисъл като видя меню.

Взвод с тати в кино Иван Вазов - много гилзи, много напалм и чичко Дефо, Княз Борис - Покръстването с партийната организация на баба в същото кино, Време Разделно в Зала 1, Има ли пилот в самолета в Млада гвардия пак с тати (благодаря на сестричката че се роди и мама си имаше занимание, та и аз свят да видя) … E.T. в Севастопол, Амадеус в Сердика, Междузвездни войни в Изток и Асен Златаров, Недосегаемите в НДК, Индиана Джоунс в Сердика, Станцията на ВМЕИ “В.И.Ленин” в Созопол и видеоклуба на Берковица (ееее а имаше лагери), Банда BMX в Смолян (тази Никол Кидман - ако ми беше паднала - щях да я скъсам на жмичка и жабки на Смолянските езера), За кожата на един полицай в лятното кино на Созопол (уви и него го няма вече) … Уйлоу и мнооого други …

Абе май трябва много да съм благодарен на родителите си, и аз съм ,-) И много проклинам изродите, дето продадоха кината на Мутрагеньосите и … да не си разваляме настроението - Господ не забравя!

Но и по тиливизуръ много филми съм изгледал, и са се запечатали в тиквата - то с Мизия и София 81, няма как да не ти се отбележат на очните дъна … Седемте самурая, Мръсната дузина с Чарлз Бронсън в ролята на Владислав, единствен останал жив, Уест-сайдска история, Добрият, Лошият и Злият и невероятния Енио Мориконе, Чарли Чаплин и Limelight

а пък на контифютъра ехеееее - още от 1999 свалям - почна се с Епизод 1 на Междузвездни иииии нещо ми се доспааааа … иииима време … и за последната ера ще споделяяяяя … лека нощ ,-)

И за финал ….

1 Comment so far

  1. какинка on August 20th, 2008

    Едно детенце си карало триколката с бясна скорост из града.
    Спряло със свирене на гуми пред една сладкарница. Ритнало вратата и влязло в сладкарницата. Продавачката го погледнала с уплаха.
    Детенцето се приближило до бара, ударило с юмрук по тезгяха и се провикнало:
    - Една боза ма…
    Продавачката му дала бозата. Детенцето надигнало шишето и го изпило на екс. Ударило шишето в тезгяха и казало с пиянски развален говор:
    - Още една боза и “Зайченцето бяло” до дупка…