Корпорацията и семейството

Минаха две седмици … вече не съм корпоративно животно … отново съм свободен човек ,-)

Каква е разликата ли??? Голяма … поне за мен … Вярно е - каквото сам си направиш, никой друг не може да ти стори! Последните години ми се събра много работа … Или поне това което аз наричам работа - съвкупността от отговорност, задачи, проекти, колеги, клиенти, проблеми, учене. От сравнително краткият ми трудов опит (малко над 10 години) в съзнанието ми изплуват два типа бачкатори - тези дето се блъскат здраво и не е необходима сериозна мотивация и другите дето им е през оная работа. Някой сега ще почне да обяснява за HR-а, менижмънт (мда за мен все още в БГ е менижмънт - като в тоалетните - М за Мадами и Ж за Жентълмени) тактики и стратегии - вервайте ми, ако човек е роден мързел няма сила, която да може да го помести. Най-малко пък мениджър. Трябва желание, малко мозък и много лудост!

От две седмици, както се похвалих, бръмча из София - подготвям следващото начинание. И ако нещо не ми е харесвало в предишните работи - вече съм сигурен, че е повсеместно - във всички браншове и възрастови групи. Икономиката ни има мнооого години да се пъне да стигне нивото на 80-те години. Всичко е приватизирано, разграбено, запуснато …. Малцина се хванали нещо и са го развили до стабилен бизнес. Уви - големите предприятия са дадени на големи другари, с малки възможности и мозък и максимумът се нарича предаване на машините за “Вторични суровини”. Но тези хора в момента са мнозинството в управлението, както на държавата, така и на по-големите фирми и дълги години всички ще страдаме от лошите им и необосновани решения.

Та на темата - Корпорацията … Аз работих за голяма компания. Пътувах много, срещнах се с много и различни колеги и клиенти. Вярвам, че съм изтискал максималното - добри приятели + Нобел, Големият каньон, Маями, Лондон/Париж/Ню Йорк и т.н. Къде е куцнята? За мен куцнята се нарича ценностна система и разбиране на смисъла на словосъчетанието семейство и дом. И тези неща трябва да са взаимни - и аз да ги споделям и корпорацията да ги споделя … или поне да има някой в нея който му пука и от малко се замисля. Защото не всичко е пари, не всичко е маркетинг и продажби, срокове и прогнози. Магаре да вържеш в Българска фирма - 90% от работата може да я свърши, разликата се вижда когато погледнеш извън шаблона, извън тримесечието, извън ексела. Разликата е да усещаш другите хора като човешки същества. И клиента, и колегата и конкурентите са хора - с техните нужди, корпоративни проблеми и лични предизвикателства. Усещам се как може би от възрастта започнах и да слушам повече, от колкото говоря. Да поемам въздух преди да отговоря, да не се нервя и заяждам без причина.

Та какъв ти е проблема с корпорацията бе Влади? Ами проблема ми е, че когато съм приел нещо като задача съм готов да жертвам всичко - здраве, семейство, сън, щастие. А в корпорацията за награда получаваш още работа, и така докато можеш да дишаш или по-скоро докато не усетиш, че ти си балъкът. Мда признавам си - трябваше много по-рано да поседна … и полегна … и отеба (с извинение към всички)  … Ама аз съм мазохист - търсех къде му е края ,-) но го намерих. Следващият път, когато се хващам на такова хоро, ще си помисля внимателно … Защото както е казал поета, Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите когато дъхът ти е спирал - а семейството е домът на тези моменти, аз живея сега, точно в този момент, и искам да успея да преживея колкото се може повече моменти с хората, които обичам, които са ми близки. И няма значение какви са моментите - радостни или тъжни - искам да съм тук и сега и да стана свидетел или участник.  И въпреки всичко, повечето пъти съм успявал, и защото никога няма да мога да си простя малкото в които не съм успял, за това реших, че е по-добре за всички да сменя средата и работата… Вярвам, че е за добро, на всички …

Пожелайте ми успях и до скоро!

п.с. ако сте от пичовете дето се хвърлят в дълбокото - ще ви споделя една аксиома “Шефа никога няма да даде готината служба на някой който много добре се справя, просто ще се отвори дупка и няма кой да запълни дупката. За това я получава някой който е послушен” Изберете си вие от кои искате да бъдете.

1 Comment so far

  1. [...] вече повече от година от както съм корпоративно НЕангажиран. Е няма такъв КЕФФФФ! Но от днешна гледна точка [...]