За една капчица кръв

Тази седмица е мнооого дълга … с което пък ми остава повече време да се замисля …
Онзи ден загледах шоуто на Слави Т по бТВ и поканената гостенка от Видин.
Жена, дарила 1/3 от черният си дроб за да живее едно малко, съседско дете (линк).

Определено жената не желаеше да се показва. Беше и криво. А е направила нещо човешко и благородно! и ме замисли …

Аз не съм много дърт, но пък имам някакъв скромен житейски опит и ще си позволя да коментирам и споделя личното си мнение по темата.

България е страна на абсурдите - крадеш-показваш се по телевизията и гордо заявяваш, че другите са крадци, правиш нещо от сърце и се покриваш да не дойдат да те разследват крадците!

Познавам много и различни хора. Според мен във Вселената на човечността хората най-общо се делят на две:

  • малцинството - които биха дали, дарили, подарили нещо от сърце и без причина и повод
  • МНОЗИНСТВОТО - които биха дарили в краен случай, определено не от сърце, а по задължение и с мисъл за опрощаване на греховете.

Мисля си, че съм от малцинството. Но осъзнавам, че много хора от мнозинството могат да се променят. В годините на преход думата “дарение” придоби малко изкривно и донякъде гадно звучене. Дарения за фондации, дарения за картички, дарения за политици и рекламни кампании и т.н.

Да дариш може да е и лесно. Оправданието, че животът е труден и тежък, пари няма и не се задават е НЕСЪСТОЯТЕЛНО. Поне за мен и за начина по който съм възпитан (за което благодаря на родителите си и на Баба Радка). Всеки от нас е бил в нужда и е имал трудни моменти - търсел е помощ или се е нуждаел от нея и не е могъл да си признае. Каква е моята дефиниция за дарение:

  • да отделиш време и да се замислиш
  • да разбереш и да се поставиш на мястото на другият
  • да послушаш интуицията си и сърцето си
  • да забравиш пазарната икономика и да не си и помисляш да получиш нещо в замяна!
  • да не търсиш слава и популярност
  • да искаш да промениш статуквото на непукизъм и чакане да “дойдат да го оправят”

Мразя всички които използват тази дейност за натрупване на блага и политически активи. И знам - Господ не забравя и всичко се връща с лихвите!

И има един фундаментален въпрос - как всеки, който му пука поне малко и се чувства част от едно общество, може да помогне:

  • Замисляне - седнете и помислете кой може да има нужда - училището в което сте учили, детската градина където сте били вие или децата ви, домовете майка и дете (Домовете за медико социални грижи за изоставени деца до 3 годинки) в квартала/града в който живеете, 52-та социални домове за временно настаняване, читалище, библиотека, инвалиди и болни от специфични болести в нужда, потърсете в google
  • гмурнете се в дълбокото - дребните неща също са важни - минутка внимание и поглед на разбиране, пакет памперси и килограм плодове - това също е помощ, но трябва да е от сърце. Не го правете по задължение - правете го спонтанно. Това не е терапия, а самоосъзнаване и съпричастност.
  • замислете се кои са хората около вас, които мислят по-различно и биха били “съучастници” - ангажирайте ги, заразете ги, ще се зарадват и ще го оценят като жест на доверие и човечност. Преди години на мой рожден ден сложих две кутии - едната за картички, друга за пликове - подаръци не исках, а който колкото прецени да остави - дарихме ги на един дом, посредством Движението на Българските Майки. В последните два месеца, забелязвам мои приятели правят нещо подобно - което е красиво и обнадеждаващо. Тук няма плагиатство, само човещина.

Какво и къде съм дарявал и подарявал няма значение - имал съм-дал съм, няма пред никого да се отчитам, данъци не ми се спестяват! Пари се изкарват - усмивки и радост не се купуват!

Та замислете се и вие … Не се страхувайте да питате и дискутирате, бъдете по-активни. Направете напук на държавния апарат и смотаните му и твърдоглави администратори!

Съжалявам за хаоса и липсата на подреденост в текста, но нещо съм се отнесълллллл днесссс

—————————————————————–

На 8 март се сетих за гореспоменатата организация на Българските майки.  Ето какъв мейл съм им драснал тогава:
Днес май е празник. И се присетих за вас. Но не само защото е празник …
В последните 4-5 години се опитвам да се сещам за добрите хора, които и да са те, по всяко време. И броя на тези хора постоянно се увеличава.

Животът е странно нещо - някои го живеят ден за ден, други все планират ли планират петилетки напред … а той, животът, си лети и най-важното - случва се сега, на момента.
България пък е и странна държава. И знаете ли какво най-много ме задържа тук?
Задържат ме тези хора, които притежават най-човешкото за мен - да умеят да споделят радост и мъка … дори на хора и същества, които не познават.

В България комерсиализацията и БигБрадеризацията залива младо и старо.
Мечтите за Мерцедес и Плазма надделяват и хората продават къщите и земите на дедите си само и само да усетят своята 5 минутна задоволеност и слава. За мутробарок и мутресоманията няма смисъл да
говорим.

Но въпреки това, има добри хора … като вас … като вашите “фенове” … всеки има свои подбуди да помага … има и свои възможности, но го прави от сърце и не желае нищо … само малко повече усмивки и щастлив смях от дечица, невинни за своята съдба и участ. Усмивки заразяващи хората около тях …

Та ви пожелавам да си останете такива каквито сте, да не се спирате пред никой и нищо, да доказвате на тиквите в институциите, че човечността не е болест и да си съпричастен не е грях и повод за
съжаление. Важно е да се действа и това е основното при вас, което ви прави различни - всички говорят, но вие и правите … и то сега - не другата седмица, не след 2 години - СЕГА!

Бъдете мнооооого здрави, обичайте, и бъдете обичани!

Ваш Владизнайко
п.с. пак се отплеснах но наистина ви пожелавам да продължите заразителното си дело, и дано повече хора мислят за това всеки ден, а не само когато имат време ,-) днес ще промените едно, утре друго …
добрите неща нямат край и план за изпълнение

No Comment