Изпитни вълнения

Ехххх минало незабравимо …  то не бяха Асамблеи, то не бяха ТНТМ и Гражданска. Днес е изпитът по Математика 1 в Софийският университет … от 8 часа … леле все едно беше вчера … Този изпит е завинаги запечатан в главата ми … Ужким бях ходил на уроци и курсове, но май повече време бях отделил на дипломната работа в Експериментално Технологическо Училище Електронни системи ЕТУЕС , девойки и други такива работи. Казармата ми се виждаше много далечно събитие - някъде в другия век, далече след проблем 2000. Бяха ни надъхали, че няма как да се изложим. Ех колко наивни сме били. На бала в мен се прокрадна едно съмнение за потенциалната несигурност, която може би ни очаква(и поздравих съучениците със Status Quo - In the army now). Но как можеше да съм песимист - бяхме сцепили всички отбори на Световното по футбол, Ялта беше върха на гъзарията, а Ескалибур (бъдещия Спартакус) беше само за начало на вечерта.

Естествено по-важно беше как ще се сложим плочките в кухнята на кума  (е тогава ми беше само приятел) от колкото решаването на някакви си сборници. Плочките още не са паднали между другото. Нищо, че отиде двойно повече материал при поставянето.

Не мога да се оплача от липса на кадърни преподаватели - в ЕТУЕС наистина повечето учители идваха от Техническия университет (тогава все още ВМЕИ В.И.Ленин) и го правеха с желание, а не по принуда или за пари. Другарко-госпожата Узунова ни сцепваше гьона и жълтия сборник по Геометрия и кафявия по Алгебра ги бяхме сдъвкали с ориз. Но от тогава ми се е запечатала една нейна мъдрост “Помнете колеги (така ни наричаха учителите, което си е форма на признание) първият изпит по математика е в СУ. Той е направен за СМГ и НПМГ и нещата ще са сериозни. Не се оставяйте на паниката. Вероятно ще има задачи от типа УМЕН СЪМ БИЛ, СЕТИЛ СЪМ СЕ - ами напънете се и се сетете!”.

Е да де, но в 7 сутринта, със зелен паспорт в задния джоб (носеше ми късмет - Серия “В”, номер 1313136), химикал, молив и четиризначни математически таблици и блеещ пред централния вход на Ректората, точно срещу Ялта, с толкова много девойки, притеснени и уязвими, да си призная не ми беше съвсем до задачи.

Бях гладен, мързеше ме, а от друга страна си казвах - споко има още 3 изпита (ТУ, УНСС, пак СУ) - няма начин да не стане далаверата!

Както може да се очаква нещата се развиха по класическият за всеки кандидат-студент сценарии - “Влезнах, шокирах се (от задачите), харесах си девойка (да ми отвлича вниманието), съчинявах (свободно, дори без картинка), предадох!”

Умрях от яд и глад … а един изрод си извади кола в кутия и шоколад … в 11:30 часа идеалният ми бъдещ свят се беше срутил. След изпита един от гениите на класа ми обясни колко са прости решенията, което си беше така, се скофтих на макс. Визията - Университет, псевдо-казарма, сватба, ИТ мениджър на Банка, по възможност ДСК, се изпари като пръдня в гащи … с много дупка … направо като мрежестия потник на Вълка от Ну, Погоди.

Изпитите са тъпо нещо … могат за 4 часа да ти обърнат живота на 256 градуса (важно е да е кръгло число нали). Е, за мен брадва, за друг тесла, чак за десетия четка баданарка и камион лайнарка. Ама пък след две години, кандидатствайки от казармата, на същото място, мислех по абсолютно обратен начин. Пак бях пил от лекарството “Мидремит”, но вече се бях подготвил наистина добре. И за разлика от първия опит и нещастното 3.30 (което ми стигна за специалност във Физическия факултет, където не желаех да уча), вторият като редовно-отбиващ военната служба докарах 5.30 … С което вероятно бях сред първите 5 войници в класацията.  Е пак девойките бяха движещата сила … но вече бях старо куче и знаех, че в УНСС са повече от колкото във ФМИ и ТУ заедно.

От този първи за мен изпит, които за едно 2-3 000 младежи също ще е пръв днес, разбрах много и важни неща, които все още ми помагат в работата и в живота:

- Човек не трябва да се отказва … трябва да се фокусира и даде всичко от себе си в МОМЕНТА, защото втори път може и да няма … каквито са условията за него, такива са за всички останали … и не трябва да се отказва НИКОГА, докато има време и надежда! И най-важното - след това не трябва да съжалява - трябва да се засили отново и да се хвърли от още по високо в дълбоката река на живота. Пък ако е папкал достатъчно като мен, току виж е останал над водата ,-)

Успех колеги и не се предавайте! Вода има за всички! Само канибалите свършиха - старите отличници ги изядохме,-)

1 Comment so far

  1. Longanlon on July 10th, 2008

    хехе, в моята стая имаше един едър младеж с кожено яке и джапанки… повече не го видях :)