Пешеходен тероризъм

Няма оправия с тези автомобили. И правилно - като не става с добро и висока цена на бензина/дизела - викаме американците в лицето на Кондолиза Райс да помогнат. Утре честито на печелившите - карта на забранените зони - а аз съм щастлив - няма да ме пуснат с колата и ще драпам пеша. Вярно - малко е топло, но да погледнем положително - отслабва се, раздвижват се бутовете, току виж си късметлия - кучешко ако може да настъпиш ,-) тото ще пуснеш, и хоп - “игра - спичели” … но греда …

Между другото гадно племе сме шофьорите. Когато сме пред геврека псуваме пешеходците, като оставим колите на някой тротоар и разтърсим мяхчетата приклинаме онези другите “идиоти” на пътя защо не ни дават предимство?!?

Сутрин, пътувайки за работа, съм в повечето пъти в противоречиво настроение. Но се опитвам хем съзнателно, хем на автомат, да пускам колкото мога повече пешеходци. От опит знам, че ако ще се дава път на пешеходец, внимателно трябва да се огледаш в огледалото за задно - винаги има поне един идиот - джигит, които ще пропусне и или ще мине на косъм от нещастния пешеходец, или ще спре на  косъм от мен. За това - спирам професионално т.е. напреко и отнасям по някоя сочна от тези зад мен. Няма толкова псувни, колкото струва един живот или разходка до Пирогов. 10 секунди повече като спестено време няма да дадат отговор на въпроса за Смисъла на живота. А да си призная, когато пешеходец, бил той ученик, майка с дете или пенсионер, ми благодари - се чувствам по-добре и съпричастен … в хаотичния ужас и ад наречен София … пробвайте - доставя удоволствие!

И твърдо съм решил (за момента го и спазвам) - през седмицата - късите разстояния пешеходствам, през почивните дни - и дългите разстояния - с колело. Ааа търся и дрезинка, че трябва за бицепс да се работи ,-) ако видите някъде във военен склад да разглобяват - свиркайте, ще се разберем. За сега съм на бобец - че взривателите поскъпнаха, а дрезинката трудно ще отлепи от място!

п.с. и стискайте палци - концепта за 4 колесен Segway Centaur е вече все по-близо:

3 Comments so far

  1. j. on July 9th, 2008

    btw, оглеждай се и за мотопеди. никой не ни вижда и сме като кегли, буквално :-)

  2. Емо on July 9th, 2008

    Хахаха, и аз като пешеходец, когато някой спре на пътеката, много внимателно гледам какво идва в другата лента … абе много странно хората като се качат в кола и как се променят.

    П.С. Много готин блог, много ме радва.

  3. Наньо Нанев on July 9th, 2008

    Работата ми изисква да съм непрекъснато с автомобил. Консултант съм и ходя на място при клиентите. След толкова време прекарано зад волана и аз стигнах до същите изводи, като теб. Изпитвам удовлетворение, когато ми благодарят, че съм дал предимство, че съм бил толерантен и отстъпчив на пътя. В началото на шофьорския ми стаж и аз бях агресивен, но явно годините и опита си казват своето. Видял съм доста ужасни неща по пътищата и докато съм бил сам в колата съм имал възможност да разсъждавам върху смисъла на живота. Резултата е положителен. Хората около нас, толкова са свикнали на агресия, че когато направиш нещо добро за тях, макар и малко, четеш огромна благодарност в очите им. Искрено се надявам повече хора да мислят по този начин. Може би, някъде в далечното бъдеще хората ще си дадат шанса да живеят в един по-добър свят.