Тишина … и спокойствие = безценно

Или аз одъртявам, или нещо не е наред. Не е нормално, но пък е модерно – навсякъде, по всяко време, с всички средства да се вдига ШУМ. Аз ставам рано, но и съседите стават рано … и кучето им става рано … и бездомните квартални псета и те стават рано … и строителите стават по тъмно… не че ми се спи, напротив – аз сънувам, че искам с гръм и трясък да се събудя! Това ми е детската мечта – да се събудя и никога повече да не заспя!

Смених дограмата, смених стаята … купих си тапи за уши … явно проблемът е в мен. Слухар ли съм, глухар ли съм – учените тепърва ще установят. То и аз вдигам шум като дишам, че с тези килограми съм като компресорче, но не е същото. Ходих пак на Витоша тези дни – ми то и там при денивелация 1000 и повече метра – пак се чува тътена … и се вижда мърсотията. Единствено в няколко долчинки има шанс да е тихо. Или по-скоро да не се чува тътена. Защото за мен вятърът, които минава през дърветата, птичките, които пеят и поточето което ромоли не са дразнители. Напротив – действат ми успокояващо.

А не беше така, дори и в големия град не беше така. Но всичко се връща, аз който съм проклел – бял ден не е видял! Сега отивам да се пробвам да си поспя. И дано някой дървояд не се събуди след 100 годишен сън, че тогава ще стане страшно! А до тогава … ще Enjoy-вам …

2 Comments so far

  1. [...] Но съм сгрешил планетата. В предишния ми постинг търсех рационално [...]

  2. Лили on April 7th, 2010

    Все едно чета моята история, вече и аз спя с тапи за уши и се чудя дали съм се побъркала.