Гладен и готвещ

Гладен съм … както винаги … а съкровището го няма. Трябва да се яде! Редовно, не трябва да се пропуска ядене. Нищо, че съм малко по-тежък - човешко е да се хапва повече сладко.

Ама наистина съм гладен … и както се казва в една реклама - ако мързелът също е талант, то аз съм роден за цар на Мързеландия.

Реших да готвя - гладът си струва риска! След дълго обмисляне (около 100 мили секунди) взех стратегическо решение - чушки със мед и сирене .. мне яйца и сирене. Бързо стават, но каква ли е рецептата. Тази която аз знам е проста - влизам през външната врата, преобличам се с размах и сядам на масата … ям и след има няма две минути вече се чувствам блажено преял. После целувам любимата и сядам пред телевизора! Звучи добре нали … пробвах го - не стана … пробвах пак - явно любимата я няма, и рецептата не действа.

Я да видим какво пише в нета …. етооо в БГ Мама са се сетили … лесно е - за 10 минути ще съм готов!

мина един час - мамка му колко е бавна фурната! трябваше да ползвам микровълновата или направо фламбе. Изядох 7 моркова и вече стомаха бръмчи ли бръмчи. Лесно беше .. или поне с миенето на чушките. После имах относително малък проблем (свърши сиренето и яйцата), но в хладилника има много безполезни неща и напълних половината чушки с морков/топено сирене/кашкавал/чубричка. Сега в едно съм сигурен - не знам коя чушка с какво е … и да му мисли Електронка (нашата миялна машина) как ще стърже тавичката. То готвенето не било толкова лесно … вече разбирам защо понякога срещам шамаросващ поглед от другата страна, когато отворя дума за грух-грух.

Айде стискайте палци - Пирогов е близо, и с лазене ще се докопам ,-) Ако в близките дни зачезна - там ще да съм!

No Comment