Семейството и всичко останало

Мина вече повече от година от както съм корпоративно НЕангажиран. Е няма такъв КЕФФФФ! Но от днешна гледна точка продължавам да не съжалявам за 4-те години. Оказва се, че до момента съм бил късметлия по отношение на работа, работодател и точен момент. В казармата бях по време на промените 96-97, в БОДК при реформите на Костов и Михайлова, в Орбител точно след като се бяха закрепили нещата и следваше само възход, в Сиско когато от се разрастваше офиса. И да си призная такива моменти са много готини и зареждащи с положителни емоции и човек отива с желание и див детски ентусиазъм на работа, готов и сигурен, че ще открие нови и нови неща.

За тази една година обаче открих и много неподозирани и концептуални неща за човешкото същество и неговите извънземни възможности. Не, спокойно, все още не знам как да преместя Слънчевата система 100 километра на ляво, но пък съм 100% сигурен, че България няма начин да се отмести наникъде!

Тази последна година беше строго подчинена на крайностите. Както се казва “Европейски съюз - от Ванкувър до Владивосток. От финансово-спестовна гледна точка мога да се похваля с абсолютен провал. Надявам се нито един кредитен инспектор не чете този постинг. Спокойно ще си плащам вноските по кредите, ама вашта ма*ка престанете да вдигате лихвите и подгонете измамниците, които не ви връщат кредитите и построиха бетонови чудовища. Защото ако ми падне пердето за една седмица ще организирам 100 души и с 1000 лева и малко повече желание ще срутя цялата финансова система на страната. Ако си мислите, че е много трудно - жестоко се лъжете! Та за 12 години това ми е най-куцата година. Обаче пък вече съм железен - въобще не ми дреме от нищо и току виж съм заслабнал от ядене на зеленчуци и плодове ,-)  И като стъпвал неколкократно здраво на дъното, знам, че има измъкване, и трябва да се планира правилно - бебешките неща първо, след това простотии.

Та по темата за бебето … преди март 2009-та не е като да съм седял завързан и да не съм видял свят и приключения. Но не съм си и помислял, че едно толкова малко нещо може така да промени изцяло и завинаги живота на човек. Както казах вече нищо и никой не е с приоритет пред Бебе Бети. Всичко е във фаза на преосмисляне и рестартиране - от мечтите през погледа към околния свят. Два часа сън били малко, много ревяли децата, скъп бил живота, държавата била зле, американците били в криза, китайците открили свинското - абе що не вземат всички да се гръмнат. За мен няма нищо по-прекрасно и докосващо сърцето ми от всеки момент до детето - от усмивката сутрин, до апчихването следобед и кикота вечер. Именно тези моменти, които са си една непрекъсната линия, ме правят жив и ми дават сила да продължа да се хвърлям напред с главата без да мисля. Децата са толкова невинни и очарователни, чак се замислям наистина ли са огледало на нас, родителите. И как успяват за секунда да различат добро и лошо, нежелание от любов, докосване от задължение.

Та така … правете деца, обичайте се и никога не забравяйте, че сме едни малки точици на една миниатюрна планетка, в един от забутаните ъгълчета на Млечния път, и в купом се отдалечаваме без опция за връщане към центъра на Вселената. Аз намерих пътя на вечното щастие, което нито се купува, нито трябва да го заслужиш, а просто се случва на тези, които мечтаят и не се страхуват от неизвестното.  А за спомен от Сиско оставям Baba O’Riley на The Who и Welcome!

p.s. а за всичко останало - няма време! Бебчо не може да чака ,-) Който ползвал Владизнайко, ползвал! Ще се видим в Рая … при дяволчета!

1 Comment so far

  1. mitko on November 2nd, 2009

    Преоткрил си топлата вода :)