Love story

Любовта е нещо лично. Любовта е нещо прекрасно. Любовта означава никога да не се налага да казваш, че съжaляваш. В моята лична класация има няколко филма, които могат да стоплят сърцето ми винаги и навсякъде. Един от тях е Love Story . Филм създаден в далечната 1970-та. Филм без известни актьори, сценарист или режисьор. Филм със шест ниминации за ОСКАР, но спечелил само един - за музиката. Най-емблематичното парче е на Andy Williams - Love story (Where do i begin) , като повечето от вас вероятно са чували варианта на Shirley Bassey . Подарил съм сигурно над десет DVD-та на близки приятели, които знам, че са гледали и усетили филма. Ако някой от вас има възможност - струва смешни пари, пък ако иска - да ми бие мейл - на линия съм ще му го подаря без повод. (Тази седмица го въртят по Синемакс. Който може да го гледа. )

Филмът е истински тъжен. Филм който бих гледал отново и отново. Филм без много думи, с много чувства и реализъм. Кара те да се замислиш. За дребните и малки неща, за думите и усещанията. За семейството и близките, за истински скъпите простички неща в живота. За отдадеността към любимия и радостта и щастието от нея. За това, че готините хора винаги получават тежките изпитания във Вселената. Филм от едно време, когато не всичко е било пари,  а бих казал и беше …  Вече нещата не са такива - уви. Никъде по света не са такива. Парите вече са универсалната ценност и сульо и пульо им се кланят и човек убиват, майка си продават. А парите не могат да купят нищо смислено и непреходно. Нито здраве, нито щастие и усмивки.  Жалко, че няма повече такива продукции. Обичайте се и бъдете обичани ,-)

Любовна история

No Comment