и ето идва най-щастливият ден

01:34 след полунощ. 21-ви май.21-вата седмица от началото на годината. лежа преял, слушам класичеки електро парчета от миналия век от Ибица, и не мога да заспя. Защо? много просто - преди броени минути преди 33 години съм се пръкнал на този свят. Ясно е, че съм бил млад и зелен, направо половин гъзе, и не съм си и представял какъв е светът навън, какъв живот ме очаква. Обаче съм сигурен, че светът не се е бил подготвил какво човече ще го гази. То бива многообразие на видовете да съм тренирал като дисциплина, ама това мойто е сложна работа. Прякорите сами говорят за себе си:

  • бебе владко, бебе сладко
  • след това след малки залитания по къдриците и телефонията се стабилизирах на Владко
  • после дълги години бях просто най-щипаното бузанче в кооперацията, героят, който можеше да изпие безкрайно количество боза от шест и толумбите вървяха на дузини
  • накъде към шестата година се ориентирах в сексуално отношение - т.е. станах за малко Зайо Байо
  • е бил съм и тиква, но с вкус към високите скорости - имах картинг с педали и мечтаех за конче, което да го тегли
  • а и не мога да скрия, че съм фен на Кока Кола от малък, а като нямаше смучех Швепсссс, предусещайки придобиването на бизнеса от Кока Кола
  • и бях добър батко … или поне се опитвах да не навредя много на бебе Ралица
  • определено не бях късоглед, и още не съм, а пеех в хор … Гусларче и пътувахме, пътувахмеееее
  • и от време на време не бях кюфтенце,
  • докато не тръгнах на училище, където бях Владислав, номер 6, 7, 9, 12 а за малко и знаменосец с две асистентки. Баба мечтаеше за отличник и комсомолец - е не станах и двете и май е за добро
  • в Експерименталното училище вече нещата бяха поставени на друга плоскост. Там си бях последния в класирането, но пък намерих много нови приятели, усещания и все си мисля, че научих нещо за тези 5 години … или поне установих, колко много имам да уча ,-)
  • а за година и половина в казармата бях 6 месеца “майката на ротата”, шест месеца “клавиша” и шест месеца “Янко”
  • но пък излезнах КЛЕЧО и не мога да се оплача от липса на внимание от страна на женския пол в УНСС (по-важното беше, че приятелите се облажиха … моята далавера не е от значение)
  • и след това като ме пое животеца - бях таен агент в БОДК, момче за всичко в Орбител и корпоративен плъх в Сиско … но пък бях Прасчо, Слони, Владунчо, Владе, г-н Янков или просто мило другарче
  • от доста скоро съм Фидан, като минах през кратката фаза на “Отслабващия слон

Какво следва от днес нататък!?!?? През последната година ми се случиха много хубави и прекрасни неща. За накои знаете, за други тепърва ще научавате. Имам няколко сайта в които словоизлиявам и за мое учудване още се ловят балъци?!?! Явно има бизнес в Интернета!!! Минах 25 000 посещения и изгубих дори контрол над себе си ,-) Отслабнах на майтап и вече два месеца задържам шкембаката, пак на майтап.

Но какво ще донесе бъдещето? Ми да ви кажа - не ми дреме особено. Вярвам, че като човек прави добро, без много много да му мисли, му се връща. Винаги има надежда, че утре нещата и мечтите ще се сбъднат. И за последния месец се убедих, че за половин минута човек може да се промени изцяло - от усещанията и разбиранията, до ценностите и вярата в бъдещето. Татко, чичо, батко, братко - каквото - такова. Важното е да сме здрави, да не се отказваме да помагаме на тези в нужда и да се усмихваме повече.

Сега отивам до банката да стана член на Клуб “Приятели ЗАЕДНО”, а след това може и да почерпя. На купонджиите ще трябва да поднеса лошата вест, че и този път няма да има парти ,-( или поне не на датата.

Обичайте се и не забравяйте - Животът е такъв, какъвто си го направите, но винаги е прекрасен!

п.с. Искам да благодаря от цялото си сърце на Мама, Тати, Рали, Баба и на последно място, но с най-голям приоритет и любов на Елизабет. Благодаря и на всички вас приятели мои, че ви има да споделям добрите и лошите моменти в студ и пек, ден и нощ!

2 Comments so far

  1. Lemon on May 21st, 2009

    Честит рожден ден! :) И все така оптимистично и леко и в бъдеще.

  2. Ивчо on May 22nd, 2009

    Влади, седни и напиши една книжка, както ти си можеш, за патиланчо Владко. Хем на хлапетата ще им е интересно, хем и на дъртите. И можеш, както Билбо Бегинс, да оставиш книгата недовършена, за да може после Фродо да допише за патилата на Владизнайко и неговите другарчета. :-)))))