Тато и топките

От време на време ми попада този клип от края на 1989-та година. Този месец врътвам 33, тогава бях 7-ми клас. Вече бях имал късмета да пътувам няколко пъти зад граница - Западна Германия (за по-старите ФРГ), Чехословакия (ЧССР), Унгария (брутално пътуване с Чавдар през Румъния точно след като бяха отстреляли Чаушеско). Пеех в Хор … Гусларче, но не съм късоглед.

Та гледам клипа с Тодор Живков. И ми харесва мамка му. Харесва ми как имаше топки да излезне и да си признае. Да признае, че са родили едно недоносче. Да признае, че трябва нещата да се променят. Да признае, че трябва да има свободна инициатива, фирми, дори свободна лекарска практика. И то не само да признае е да го каже както той го разбира, от сърце. Не чете на autocue, не му говорят в ухото, а с овчарския си чар чисто и просто обяснява на другите овчари в Политбюро. И човека се опитва да направи една прогноза кога ще се оправят нещата. За наше общо съжаление той сгреши в порядъка! Не 1-2, не 10-20, а вероятно 40-50 години. И за още по-голямо съжаление това се получава точно от онзи прословут “МАТРИАЛ” дето го има навсякъде. Мързеливия, андрешковски хитър и завистлив матриал. Айде да видим кога ще излезне някой, както в Унгария и Чехия им стискаше, да си признае, че той или обкражението му са сгрешили. Ама още не са измислили лекарство за 200 годишин живот та да дочакам да го видя. Но иначе съм оптимист - я вижте в гробището колко много плюсове има!

No Comment