Изродистан

Мдааааааа
Не мога да повярвам на новините днес
Не мога да просто да затворя очи и да забравя!
Колко дълго, колко дълго трябва да търпим и да свеждаме глава?
Колко още?
Защото довечера, този и другия месец
Ние можем да бъдем като един и да възстанем!

Счупени бутилки под детските крака,
Тела прободени в центъра на града.
Дела без изход, присъда и капка справедливост
Дали да не пропусна и този път призива на потъпканите,
Рискувам да бъда затиснат с гръб до стената
От машината на апарата!

Sunday, bloody Sunday

Битката сега започна
Всеки много приятели загуби, кажете ми спечели ли някой въобще?
В сърцата ни вече раната е отворена
и майки, деца, братя и сестри са потънали в мъка и болка.

Sunday, bloody Sunday

Колко дълго, колко дълго трябва да търпим и да свеждаме глава?
Колко още?
Защото довечера, този и другия месец
Ние можем да бъдем като един и да възстанем!

Sunday, bloody Sunday

Изтрийте сълзите от очите си се вземете в ръце
Sunday, bloody Sunday

Вярно е, че сме станали безразлични
когато фактите са ни чужди и част от телевизията
И днес докато хиляди плачат от мъка
Ние си седим, ядем, а утре още някой ще умре

(Sunday, bloody Sunday)

А истинската битка тепърва започва
За да заслужим победата, извоювана от Апостола и неговите братя!
——————————————————————————-

Това е моят превод на Sunday, Bloody Sunday на U2. Парчето е от далечната 1983-та, от албума WAR. Обложката на сингъла е също показателна .

Лично за мен това е едно от най-въздействащите изпълнения на политическа тематика. Защо U2 са го написали си пише в Web-a. Интересното е, че от изпълненията на живо има две запомнящи се:

По време на Elevation турнето в Бостън, 2001-ва:

И на концерта при Slane Castle през 2003-та:

В Бостън края е съчетан с Боб Марли и “Get up, Stand up for your rights!”, a в Ирландия се изброяват 29-те жертви на бомбения атентат в Omagh от 1998-ма. Посланието на парчето след 2001-ва е NO MORE!

Седя и гледам нашата реалност в нашата си България. Никой, за нищо и никога не получава каквато и да е присъда и наказание. Никой никога не е виновен, стига да има пет лева в джоба. Вчера наглия тип Максим Стависки, защото за мен той е точно това, спортните му успехи нямат вече никаква стойност, той е просто поредния убиец, който няма да бъде наказан, получи условна присъда. По искане на прокуратурата т.е. на държавата. Както Делян е написал - какво друго да очакваме в държава като нашата.

Сутринта си пуснах телевизора да чуя какво ще кажат по новините. Само в Нова Телевизия друг подобен пияница Милен Цветков (и той има инцидент с кола в пияно състояние) даде трибуна на зрителите да коментират. И какво се случи - първата свързала се с телевизията на директната линия започна с думите “Ами аз искам да коментирам лошото представяне на България на Евровизия, нали няма да е проблем?”. Безучастни наблюдатели - в това се превърна българинът. Гледа сеир, не вярва, че може на него да му се случи и вътре някъде в себе си си казва “хак да им е, що се занимават с глупости и т.н. не знаят ли, че нищо в съда не може да се реши”. Тъжно е новината да е Евровизия, тъжно е и да е Юруков и другите политически простотии. Срам ме е, че нямам силата и средствата просто да запаля всичко и да се приключи тази драма наречена държава!

No Comment