Прошка

Сирни Заговезни е ден за прошка. Днес съвпадна с Баба Марта. Остават 40 дни до Великден и започват пости. Аз още съм на протеиновата диета, но ще се постарая да ям постно месо ,-)

Днес трябва да се прости и да се иска прошка за греховете през изминалата година. Аз не съм ревностен християнин, но се опитвам да водя нормален, за условията ни, начин на живот. Който днес ми е поискал - получил е прошка. Обратното също се случи. Но има хора, на които трудно бих простил някога. А те са две групи:

  • едните, които са виновни и не заслужават прошка. Хора, променили с действията си живота и съдбата на други човешки същества. Отнели живот, осакатили друг, почернили семейство, майка, син, съпруга и баба. В моят свят за тези хора няма опцията “простено ти е”. За да се стигне до едно престъпление с фатален край е необходима сложна поредица от грешки, а съдбата дава безброй шансове да се избере по-добрия и благоприятен край. Катастрофа, обир, измама, изнасилване, авария - всяко едно събитие е сложен комплекс от действия - има начин да се предотвратят. И винаги невинните го отнасят. Знам, че не е християнско да проклинам, но в държава без ред и законност, съд и прокуратура няма друг начин. Чакам деня в който ще видим осъден за престъпление виновен изрод и той няма да се изсмее на всички съм задоволство, че е получил “4 години условно” за 5 отнети живота или още по-лошото “10 000 лева кеш и до скоро”.
  • втората група са т.нар. Отличници. Тяхната бройка в България се получава като от общия брой на населението извадим първата група изверги и от разликата извадим още 1000 луди като мен и теб, който четеш (надявам и вярвам, че сме повече). Всички останали също не заслужават прошка. Защо ли? Защото са останали безучастни. Защото не са си мръднали пръста, гъза, не са надали вой. Това са всички онези хора, наводнили улиците с бездушие и незаинтересованост от действителността в която живеем всички ние. В България всеки ден стават престъпления, катастрофи, бедствия, аварии - все никой нищо не е видял, никой нищо не е разбрал, никой нищо не се досеща или не може да помогне. Защото логиката е желязна - На мен няма да ми се случи и ако се намеся ще пострадам и аз. И в това бездействие се корени цялата липса на промяна, която вече двадесет години чакаме и копнеем. Кога хората ще разберат, че едно престъпление винаги е предизвикано от множество фактори и почти винаги има повече от един виновен.

Няколко примера:

Шофьор на камион блъска рейс, защото не му били хванали спирачките. Убива 18 и ранява още 9 души. Пие една студена вода и евентуално няма да може да шофира 1 година. За 18 души трябваше разследващите органи да се вземат в ръце и да изровят цялата област. От 10 кладенеца вода и доказателства да съберат, всички виновни по веригата да накажат с максимално строги наказания. За да може всеки да се замисли и повече такива трагедии да не се случват. А виновните дори на пръв поглед са много:

  • шофьорът на камиона - качил се не за първи път да управлява претоварен камион, с редица технически неизправности, но най-важното имал е възможност за избор и е влачил рейса. А да кажеш, че не се чувстваш виновен и не си слезнал под моста да помагаш за да не те бият - само това е за 1000 години в Ада
  • шофьорът на рейса - от една страна возещ и правостоящи, от друга не спазил знак СТОП.
  • корумпетата в КАТ регистрирали камиона с “подобренията”
  • корумпето в някой сервиз пуснал го с ОК при технически преглед
  • милионерите от ДАИ (няма по-подкупно съкращение на държавна служба, може би БУТНИ е конкуренция, но уви) спирали многократно камиона и естествено размисляйки за глобата са прибирали левчета
  • близките на шофьора, бащата главно, който е знаел, че камиона е “предобрен”
  • чиновниците на регионално и национално ниво на пътна администрация, която е махнала с лека ръка на сигналите за потенциални тежки катастрофи, а в последствие две години ремонтира отсечката и се гаври с паметта на хората
  • прокурора, съдията, свидетелите - всеки можеше да направи повече за да се придвижи процеса по-бързо
  • всички, които са знаели за гореизброените случки и действия - всеки от тях ако си беше отворил устата, пратил писмо/донос, направил забележка на служител на реда или на самия шофьор можеше да промени съдбата на 200-ната близки на жертвите

Всеки от тези лица има име, реална персона е. Всеки от тях трябваше да си понесе наказанието. И както казах максимално тежко. А какво може нормалния човечец да направи? Ами ако е минавал по “втория начин” на преглед където е минал камиона да отиде и да сподели, ако е правил в КАТ регистрация на нередовно превозно средство - да си признае и обясни схемата, ако е давал на ДАИ-аджиите същия ден пари - да излезне и да ги изпорти, ако знае за други мизерии на шофьора на камиона и баща му да не си мълчи. Защото каквото и да реши съдът - виновен, невинен, случайност и т.н. нито едно от нещата и лицата косвено довели до трагедията ще се промени като процес, “практика” и мислене. И е въпрос на статистика отново да се случи трагедия. Както с Индиго, Лим, Кардам, Цар Калоян, Стависки, Алабин и т.н. И каквото и да смятаме и претегляме - и един загубен живот е трагедия, и един инвалид е трагедия, всяка сълза е трагедия. И трябва да е трагедия за всеки един от нас, а не само за близките. А щом се стигне до там - няма връщане назад и признаване или не на вината няма да промени абсолютно нищо.

Това е от мен. Простете ми за кофтата тема и постинг, но не всичко е смях и усмивки - трябва да действаме за да се промени нещо!!!

1 Comment so far

  1. [...] доста време не съм писал по темата с джигитите и другите кретени по пътищата! Вероятно защото за [...]