Владизнайко

не можах днес да се фокусирам … ставането в 3 и нещо не е много плодотворно. А и другата част на монетата е, че след два дни лекции, 200 различни гледни точки и 100 нови идеи и още 2000 възражения относно различни тези и становища  в главата ми беше малко бозаво.

Аз съм обикновен средностатистически човечец. Има хиляди като мен, но вероятно ги е страх да излезнат от черупките и да кажат каквото им е на сърцето и в съзнанието. Да създадеш нещо свое, било то и с партньори е сложен и в повечето случаи рискован процес. Но никой не е умрял от провал в подобно начинание. От моята гледна точка, като глава на семейство наистина е важно на края на месеца да са платени заемите, да има пари за нови дрешки на бебокралицата, да има и средства за изненади на половинката от третинката … Взимайки решението да се хвърлим заедно с колегите-съдружници бях наясно, че поемам риск и после ще си нося последствията и отговорността. Но пък бях и уверен, че дори да претърпим крах, това ще доведе до нова промяна и тъй като вече имам някакви знания и възможности вътрешно в себе си вярвам, че ще си намеря работа. То това вътрешно убеждение е задължително за всеки предприемач като предварително условие - да осъзнаеш и повярваш какво можеш, колко струва труда и за колко можеш да го продадеш. От там нататък теглиш една каруцарска на всички спирачни фактори, казваш си евентуално и една мантра, яхваш кармата и директно счакаш в джаза!

Не можах или поне не ми остана време да споделя моето виждане за Старт Ъп-а. Всяко нещо, което вещае промяна на статуквото е крачка встрани, нагоре или надолу. Дали е конституирано юридически първоначално не е от голямо значение. Моят съвет към всички по-млади и по-ентусиазирани фенове е да “тренират” и да “играят” на стартъп навсякъде където могат. Ако работите във фирма - ми излезте от своята позиция и разберете как работи фирмата, от административна, организационна, процесноориентирана, счетоводна и юридическа гледна точка. Ако не ви допуснат - помислете, измислете и изобретете някакъв нов вътрешен проект, който предварително да знаете, че може да срещне одобрение от мениджмънта и прокарвайки го си намерете инструментите да получите максимално обективна информация как работи тази корпоративната машина. Направете го няколко пъти, счупете си главата, издразнете колегите, експериментирайте, вижте къде е границата на вашите възможности и техните нерви и търпимост. Накрая седнете и се погледнете в огледалото. Ако виждате съблезъб тигър, готов за атака на стадото слонове и хипоподили - значи е време да направите крачката, да зарежете маймунския живот и да слезнете от дървото и поемете по своя път в джунглата. Ако сте късметлии и сте уцелили нишово континента - вие ще сте единствения хищник. Горко им на бозайниците дето цицорят на готово, но пък няма да сте за завиждане в усилията си да намерите вашата половинка.

Днес видях много млади и надъхани образи и дами. И на лекторите и на посетителите мога единствено да кажа - браво, че сте отделили от времето и почивката си за да бъдете различни и докоснете бъдещето. Стана въпрос за филми и бях попитан от къде черпя вдъхновение и как се зареждам с положителна енергия. Ами не е тайна, а и е много просто - гледам тъжни филми, смея се, плача и преживявам. На всеки млад “гмуркач” на дълги разстояния ще препоръчам моят фаворит за житейско-драматична история The Pursuit of Happyness.

През тези два дни беше засегната и темата за социалната отговорност и мястото на всеки от нас в обществото. Аз имам моите си разбирания, с времето и особено след едно определено събитие те се промениха. Ще бъда кратък - няма такъв филм - който има нужда да ме потърси, аз ще му дам пари да си купи каквото му е нужно. Това не е отговорност, това е егоизъм. Ако желаете във вашия дом или офис да дойде директор на институция или родител в неистова нужда и да ви моли и проси пари - сгрешили сте галактиката. Тези хора също са човешки същества и в повечето пъти плащат за чужди грешки. Не им отнемайте и малко останалата искрица надежда, бъдете вие активните и се интересувайте, търсете. Ще намерите.

Забелязах, че младежите и девойките (аз определено се чувствам вече дърт) много ги влече идейното творчество. От моята позиция на търговец ги призовах да мислят задължително в оперативен план - как ще го продават. Какви са драйверите за да накарат крайните клиенти да имат нужда и потребност. Психологически ли ще е момента, измама ли ще има, търговец-магьосник ще привлекат. Както споделих идеи много, но да построиш организация за реализирането им и продажбата на продукта/услуга/патент и т.н. е най-сериозното предизвикателство. Пък ако ще фирмата да е от двама или трима души.

Нещо също много ВАЖНО!!! Мечтайте, но и отделяйте време за мислене. Най-важния въпрос който и аз всеки ден си предъвквам в задръстванията е “какъв ще бъде светът тук или в чужбина след 5-7 години?” Ако искате да сте по-конкретни замислете се върху сферата, където вие сте силни. Например банички, интернет съдържание или обувки, както РокаКока. Ще има ли обувки, ще са необходими ли? Защо баничките да не са в тубички? На къде отива интернет и възможностите за взаимна работа и използването на браузъра като операционна система? Ако днес можете например да си представите устройството, което ще обедини всичко във вашия дом и ще ви контролира от температурата на дъската на тоалетната чиния до поръчките на храни и напитки в хладилника и свалянето на новият филм от поредицата за Билбо Бегинс и хобитите, то вие ще можете да си позволите лукса още днес да инвестирате време и усилия в разработването на подобна идея. И моля ви, не правете редовната грешка - когато създавате организационния модел и процесите, правете го с възможността за ръст в мащаб, скалируемост на национално и интернационално ниво, и при по-смели възгледи - продажба на милиардна корпорация. Вие, както и вашата идея ще сте толкова големи, колкото са и вашите мечти.

Винаги захващайте и довършвайте нещата. (казах точка) Не оставяйте нищо да виси в пространството - ще ви дрънне по главата точно тогава, когато най-малко искате и сте подготвени.

И накрая отново малко мисъл за приспиване. Днес сте волни птички, реещи се в океана от възможности, знаци, реалност и неизвестни. Утре ще ви връхлети урагана с нежно име Любов, ще прерастне в семейство, а оттам ви пожелавам бързо увеличаване на неговата бройка. Това е нов проект. За всеки човек. Никой не се е родил научен родител, което важи и за предприемачите. Но точно тогава ще предстои най-важния тест в живота ви - да сложите едната си ръка на сърцето, а с другата да хванете бебешката ръчичка и да претеглите личните емоции и чувства спрямо желанието за професионална реализация. Може да се намери баланс, но трябва да сте силни, обичта ви да е искрена и скритата его-лакомия ще погине в пепелта.

Лека нощ, успешна седмица и Just Do It!

Гледам филми от малък. От както има Интернет свалям и пиратски. Колко време цоцахме първата Матрица и Епизод 1 не е за споменаване. След няколко месеца прецених, че за пореден път няма да успея да сваля целия Интернет и реших да се пробвам да свалям и гледам стойностни неща. Споделям с вас част от филмите, които са ме разчувствали и накарали да се замисля върху живота, вселената и мястото на човека във времето и пространството. ВНИМАНИЕ: накой от сцените са от края на филма и могат да ви развалят удоволствието от гледането ,-)

UP - страхотен филм, човешка история

Love Story - заслужава си гледането

La vita e bella или Life’s beautiful

City of Angels

Team Hoyt - I can only imagine

WIngs of Desire

What dreams may come

Pursuit of happyness

Neverending story

E.T.

Singing in the rain

Love actually

Jerry Maguire

Brazil

Shawshank redemption

Once upon a time in America

A Bronx tale

Meet Joe Black

March of the penguins

Pay it forward

инджой ,-)

Мина вече повече от година от както съм корпоративно НЕангажиран. Е няма такъв КЕФФФФ! Но от днешна гледна точка продължавам да не съжалявам за 4-те години. Оказва се, че до момента съм бил късметлия по отношение на работа, работодател и точен момент. В казармата бях по време на промените 96-97, в БОДК при реформите на Костов и Михайлова, в Орбител точно след като се бяха закрепили нещата и следваше само възход, в Сиско когато от се разрастваше офиса. И да си призная такива моменти са много готини и зареждащи с положителни емоции и човек отива с желание и див детски ентусиазъм на работа, готов и сигурен, че ще открие нови и нови неща.

За тази една година обаче открих и много неподозирани и концептуални неща за човешкото същество и неговите извънземни възможности. Не, спокойно, все още не знам как да преместя Слънчевата система 100 километра на ляво, но пък съм 100% сигурен, че България няма начин да се отмести наникъде!

Тази последна година беше строго подчинена на крайностите. Както се казва “Европейски съюз - от Ванкувър до Владивосток. От финансово-спестовна гледна точка мога да се похваля с абсолютен провал. Надявам се нито един кредитен инспектор не чете този постинг. Спокойно ще си плащам вноските по кредите, ама вашта ма*ка престанете да вдигате лихвите и подгонете измамниците, които не ви връщат кредитите и построиха бетонови чудовища. Защото ако ми падне пердето за една седмица ще организирам 100 души и с 1000 лева и малко повече желание ще срутя цялата финансова система на страната. Ако си мислите, че е много трудно - жестоко се лъжете! Та за 12 години това ми е най-куцата година. Обаче пък вече съм железен - въобще не ми дреме от нищо и току виж съм заслабнал от ядене на зеленчуци и плодове ,-)  И като стъпвал неколкократно здраво на дъното, знам, че има измъкване, и трябва да се планира правилно - бебешките неща първо, след това простотии.

Та по темата за бебето … преди март 2009-та не е като да съм седял завързан и да не съм видял свят и приключения. Но не съм си и помислял, че едно толкова малко нещо може така да промени изцяло и завинаги живота на човек. Както казах вече нищо и никой не е с приоритет пред Бебе Бети. Всичко е във фаза на преосмисляне и рестартиране - от мечтите през погледа към околния свят. И същото важи за жената-съпругата-майка. В моята вселена вече греят две Слънца и аз съм като кометоюпитерианец летящ и обгрижващ навсякъде. Два часа сън били малко, много ревяли децата, скъп бил живота, държавата била зле, американците били в криза, китайците открили свинското - абе що не вземат всички да се гръмнат. За мен няма нищо по-прекрасно и докосващо сърцето ми от всеки момент до детето - от усмивката сутрин, до апчихването следобед и кикота вечер. Именно тези моменти, които са си една непрекъсната линия, ме правят жив и ми дават сила да продължа да се хвърлям напред с главата без да мисля. Децата са толкова невинни и очарователни, чак се замислям наистина ли са огледало на нас, родителите. И как успяват за секунда да различат добро и лошо, нежелание от любов, докосване от задължение.

Та така … правете деца, обичайте се и никога не забравяйте, че сме едни малки точици на една миниатюрна планетка, в един от забутаните ъгълчета на Млечния път, и в купом се отдалечаваме без опция за връщане към центъра на Вселената. Аз намерих пътя на вечното щастие, което нито се купува, нито трябва да го заслужиш, а просто се случва на тези, които мечтаят и не се страхуват от неизвестното.  А за спомен от Сиско оставям Baba O’Riley на The Who и Welcome!

p.s. а за всичко останало - няма време! Бебчо не може да чака ,-) Който ползвал Владизнайко, ползвал! Ще се видим в Рая … при дяволчета!

1. Чушкопек - не се знае кога ще изскочи някой и друг чувал с пиперки, касетка с доматчета и морковел за лютеничка
2. Задължително затварачка за буркани!!! Язе вервам в многократната употреба на незавинващи се капачки. Особено ако са “вулканизирани” на Пазара Г.Кирков (след бомбаж на миналогодишната реколта)
3. Нивелир – никога не падайте по гръб в желанието си да поспорите със собственика на хотела и кривите стени, первази, сметки и т.н.
4. Масленичка – колко кревати, врати и прозорци можете да оправитеееееее с нея. А пък ако ли не – може отдалече да се „разпишете” на прането на съседа!
5. Орехотрошачка – септември излизат най-добрите „чужди” орехи. А за да не си изпотрошите маникура (нали сме метеосегзуални) този уред ще ви е от полза. А може и някой друг гларус да си хванете - а те какви орехчета имаааат! Истински кохонес!
6. „Мъжът и жената интимно” на Зигфрид Швабенедикойси (http://vladi.hit.bg/pics/Maja%20i%20jenata.JPG) – Септемврийчето винаги трябва да е готово за благотворителна акция!
7. Два броя 10 литрови пластмасови празни шишета от вода – за да може да „маркирате” успешно „служебен абонамент” като ги напълните с пясък. Може и да е септември, но джигитите никога не спят
8. Прашка или килограм ориз – папагал на съседния балкон? Гларус в банята? Кубе на масата – с една химикалка “BIC” и малко ориз ще сте неотразим в очите на всяка русалка!
9. Перо от фазан – Септември е, Аполонията е апогея си. Независимо къде си заврете/забучите перото – ще е ясно за всички кой е Вожда! А в смутни времена на промени и криза е важно да се самозаплюете
10. Международен паспорт – течения всякакви – модни, морски, въздушни. Ще яхнете някой банан, ще нацелите някоя топка с него и докато избълбукате ще сте в международни води. А там първо бият, после ви таковат и накрая, ако сте се представили добре, ви връщат на 4 крака!

Айде аз отивам да впрегна катъра и да сложа прицепа. До скоро и умната!

След предния постинг обрах малко негативен коментар и съответно вот. Ама аз държа на бой и обожавам да споря, особено когато не съм прав!

Имам чувството, че всичко се върти около темата “Няма за кого да гласувам, значи няма да гласувам”. Ще се опитам да поразсъждавам на глас и да поспоря със себе си. За никого не е тайна, че понятието партия в последните години е изгубило характеристиката си “Идентичност”. Всички са маскари, всички са един дол дренки и на края на всеки парламентарен ден заедно леви, десни, центристи и други обикновенни идиоти сядат на обща софра да хапнат и пийнат. Менкат се имена на партии, менкат се депутати, абе всичко е менте и се менка. И то поради една единствена причина - политик става този, които за абсолютно нищо друго не става (дори за журналист, брокер на недвижими имоти или водещ в БНТ) и едничката му цел и мечта в мизерния му животец е да открадне максимум кинтаж и да свърши минимум работа.

Бачкал съм вътре в държавната администрация, а и държавата ми е била и клиент. Имам известен поглед от най-ниските до най-високите нива. Промяната, за да се случи въобще, трябва да започне от горе. Вярно е, че трябва да продължи надолу, но задължително се започва от главата на ламята. Не може този който трябва да дава пример на всички държавни служители да е най-голямото леке, смешник и непрокопсаник. Прякорите сами говорят за личнистите - Дългия инкасатор, Мики Маус, Малкия Мук, Педя човек, лякът подкупа, Джуджето дето влиза право в хладилника, Пикаещия във фонтана, Горския, Седенката, Запалката, Ебете Мен и т.н.

Да отидеш да гласуваш е единственото право, което е получил данъкоплатеца по отношение на избора на управляващите. Всички химери, че с референдум, граждански организации, омбудсман и т.н. инструменти може да се постигне нещо в момента са научна фантастична комедия. Единствено избирателите на ДПС могат да променят нещо, както напоследък бяхме всички ние осведомени, и то ако имат пряк път към лидера, който ако бъде потъркан по джобчето правилно и мотивирано, може да дърпа конците.

С какво избора за кого да гласуваш се различава с решенията, които взимаме ежедневно и дори ежеминутно? Всяко придвижване с автомобил изисква стотици решения, повечето животозастрашаващи и задръстващо времеемки. Решенията за избор на хранителни продукти също могат да доведат до трайни стомашно-чревни недуразумения и ексцесии. Дори решението от коя страна на тротоара да се движим е високо-рисково и изисква преценка и голяма доза късмет. В същото време всяко от тези решения засяга само нас и в общия случай не променя с нищо общата система. Тази система от която всички сме недоволни и се оплакваме. Гласуването е акт на изразяване на свободата и желанието за промяна, или иначе казано несъгласието с текущото състояние на нещата. Негласуването единствено означава, че ви харесва всичко, което е функция на държавата около вас, и сте влюбени в управляващите министри, замовете им, главните секретари и така до най-очукания чиновник барабар с депутатите. А да си вдигнеш дупето и да гласуваш е толкова по-просто. Ако не знаеш къде - http://www.grao.bg/elections/.

За кого? Нямало никой свестен? И аз ще попитам на свой ред - колко предизборни програми сте прочели? В кои сфери сте се задълбочили? Колко въпроса относно тези програмни обещания сте задали на кандидатите на съответната партия? Толкова ли е трудно да се прати мейл? Толкова ли е трудно да отидете в кварталната градинка, когато агитира политическа сила и да задатете въпросите си, пък били те и затапващи и заядливи?!?!? Аз се вълнувам от информационни технологии и здравеопазване - седнал съм и съм прочел. Задал съм въпросите и съм получил отговори. Видял съм хората и съм си изградил мнение. И ще гласувам освен защото трябва, и защото съм съпричастен и защото после ще побъркам депутата (ако спечели) и ще мога да му размажа едно яйце на кратуната, ако съм разочарован и излъган. Хем той ще ме запомни, хем други дето бленуват за дупетатство ще се замислят дали и те да обещават и забравят.

Странното е, че българина е доста последователно същество, когато говорим за лоши практики и случки. Отива на лекар “ще те режем, дай пари” без да провери и поиска повече информация - ляга под ножа и кешира предварително, а после здравеопазването е криво. Спира го полицай - “какво правим с тези промили” -> “черпиме се”, после пътищата и пияниците са виновни за жертвите. Куцо е образованието, няма и една 6-ца на изпита по математика след 7-ми клас => учителите са виновни. Ама децата, че от 5 клас пият и пушат и родителите не им дреме къде са - не е важно. Факт, че държавата не може да е виновна за всичко, но щом са създадени регулации, правила и наказания - държавата трябва да създаде условия да се спазват и да са неотменими, задължителни за всички и общоизвестни. И за да има воля държавата да го прави трябват политици с топки и желание поне малко работа да свършат. Ясно, че ще краднат, ясно, че ще се облажат - но ако след 4 години имаме магистрали до Бургас, Солун, Варна и Свиленград - нека си почиват на яхтите - ще са спасили хиляди убити от катастрофите! Ако имаме 100 болници, но линейката, хеликоптера или самолета ме карат до 1 час от обаждането и помощта е адекватна по европейските стандарти - нека ходят на почивка в Хаваи.

Айде със здраве и помнете “Който гласува ПИЧЕЛИ, който не гласува - ДУХА СУПАТА!”