Владизнайко

Хектор Мало е пример за това, как човек с малко усилие може да промени много неща. За добро. С една книга и много читатели. Малки, големи, бели, черни и жълти.

Онзи ден имах път към един от домовете за медико-социални грижи. Да оставя едни обувчици (Благодаря на кумата Дани). Пътувайки натам се замислих какво съм направил аз, като човешко същество, за да променя тази конкретна несправедливост наречена “деца в институции”?

Погледнато от моята камбанария, нищо не съм направил. Или по-меко казано - почти нищо. Може би от четири години съм по-активен, с няколко ударни акции за събиране на пари, участие в благотворителни пазари (като купувач) и съм купувал и подарявал разни нужни неща. Но какво и кога не е важно - който ме познава и е стигнал до момента в който да си говорим за такъв тип неща, знае подробности.

Та онзи ден бях отново в ДМСГ - това е съкращението на домовете, където родители, в повечето случаи майки, са оставили за отглеждане или осиновяване децата в най-крехката им възраст - бебешката от ден “0″ до 3 годинки … и понякога малко повече. Тази институция е част от Министерството на здравеопазването - и на сайта му фигурира в под-менюто “структура” долу в дъното - между Диспансерите и Националния съвет по наркотични вещества. Колкото през годините да се говори в публичното пространство, че децата в институции са проблем, точно толкова, но обратно реципрочно не се прави нищо. По бюджет тези домове се намират някъде между представителните на един министър и неговия кабинет и парите за бензин на служебните им автомобили.  В един от домовете в София преди години чух най-точното определение – „ми нашия бюджет за дома е колкото на министър ХХХ за цветя”. Но цветята са важно нещо - особено когато има камери и разголени и сластни млади дами. Но това е тема за друг разговор.

Та тези домове, за управляващите по високите етажи, са едно тежко наследство от гадното соц минало. ДА ама НЕ. Цикълът на децата, които минават от там е 3 години. Колкото и дълги да са за тях, без да са усетили майчина и бащинска обич - това са три календарни години. Т.е. има и деца в тези домове, чиито майки са родени след 1990-та година, отраснали са в тези домове - във времето на демокрация и преход. Истината е колкото тъжна, толкова и трагична. Според мен поне. Още по времето на соц-а тези места, както и другите институции за по-големите деца, са изрично построени на не много публични, а понякога и недостъпни места. Опитайте се да намерите дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи “Люба Тенева” в Берковица и тогава ще си говорим. Но едно време беше в някаква степен „разбираемо” - Инвалидите трябва да си седят в къщи, да има високи стълби на всеки вход и асансьора да спира в междуетажието. Деца в домовете няма или ако има то те живеят по-добре от всички други. Не беше разрешено дори да си помислим, че в социалистическото общество може да се раждат болни, недъгави и още по-малко изоставени от родители с буйна ремсистка кръв.

За съжаление за последните 20-на години нищо не се промени. Не се промени мисленето на обикновените хора, не се промени и мисленето на управляващите. Няма и да се промени скоро. Понякога чувам от “успели” индивиди или засичам по форумите в bg-mamma фразата – „Не може да се прави добра социална политика в страна, която е зле икономически”.  Ееееее хващат ме бесните! Кое и е бедното на държавата? Умствения потенциал е беден и простотията ходи само по висшите етажи! Иначе и колите и компютрите и палатите и придобивките и облагите са богати! А делата са само на думи! Но и извън държавата нещата са трагични - погледнете ресторанти, заведения, барове и дискотеки, фолк-клубове и sms гласувания по телевизията - празно, тихо … ама друг път. И затова сме на този хал - “важно е аз да съм добре, а бедните да го духат!” Ама, че и той е от бедните - ще го разбере в последствие, като закъса за доктор и се счупи апарата точно по време на операцията. А ироничното е, че този същия апарат дето струва 100 бутилки водка - средното количество което изпиват двама тинейджъри задно за една година!

Е да ама аз обичам да съм напук. И то защото съм любознателен и обичам да се интересувам. Да имам гражданска и по-скоро човешка позиция и да действам. Защото промяна без действие не може да се получи. Дори едно усилие да е отишло на вятъра, то може да е повлякло някой друг който ще направи друго усилие. Е - неговото може да стане. Но не трябва да се отказваме. Никога! Колкото и да ни спират знайни и незнайни сили и неискрени “приятели”.

Да се върна на дома, който посетих. От скоро съм кръстен. Но винаги съм обичал да ходя в църква. Обикновено когато минавам покрай такава и ми дойде от вътре - влизам и паля свещ. Знам, че за всеки вярата е нещо индивидуално и строго лично. Е и аз имам свое разбиране, но в храм, бил той дори различен от църква, чувствам спокойствие, вътрешен мир и за 5 минути се отпускам и забравям всички грижи и проблеми. И се зареждам в енергия.

Е такова ми е усещането всеки път като влезна в Дом. Едно такова приятно, с добри и положителни чувства, с готовност всичко да направя, и всичко друго да мине на заден план. А като видя и дечицата, които тичат на воля и си играят, колкото и да съм 100 кила мъж мога да се разплача от радост. Не, че се радвам, че са там. Просто съм щастлив, че се усмихват, че намират невинното и прекрасното дори и в тяхното положение и състояние.

Тези малки човечета там са в началото на житейския си път. Те не са там по свое желание и воля. Отвяла ги е вълната на безотговорността, безхаберието или глупостта на техните родители. И смеейки се и играейки те всеки ден чакат да дойде прилива, който ще върне някои от тях отново в океана на живота. Къде на лодка с гребла, капитан-баща и боцман-майка, къде на моторна яхта към безлюден остров. Всяко от тези бебчета диша същия въздух, както и всяко дете в своя дом при биологичните майка и татко. Всяко от тези деца има равния шанс да бъде откривател, изследовател, творец или някои ще кажат престъпник. (Е специално за престъпниците - виждаме кои са те, доста прекараха на власт. Един не видях да е тръгнал от дом Майка и дете, без “заслужили” и “можещи” родители).

Съдбата е странно нещо. Няма нищо случайно според мен. Всеки ден, всеки час и момент на всеки от нас се дава възможност да избира и да вземе своите неща от живота. Един ще намери 10 лева на улицата, друг ще блъсне човек, защото е карал като идиот, трети ще се нагруха и напие по повод края на седмицата. Е има и такива, които ще спрат на пешеходна пътека и ще се зарадват на усмивката на пешеходеца, ще пратят благотворителен sms, ще пуснат майката с дете на опашката в аптеката или магазина, ще помогнат на възрастен човек да пресече или да си занесе торбите. Но всеки сам си решава. Както и ти, който четеш този постинг - не си насила тук - ти преценяваш. И усещането, което ще остане в теб и евентуалните ти действия са твои, не мои. Но важното е да действаме. Само с мислене нещата трудно ще се променят. Йогите се опитват  … но и за момента само летят ниско над повърхността. Не че положително настроеното мислене е вредно, просто трябва и екшън да има, както е модерно да се казва.

В домовете, в които съм бил, не мога да кажа, че леличките се държат лошо с децата. Грешно, поне според мен, е мнението, че за децата (говоря за домовете до 3 годинки) не се грижат добре. Повярвайте ми за парите които тези хора и ръководството получават като заплати и оперативни разходи те се справят блестящо. Но не всичко е пари. Когато видите как една леличка докосва едно дете по челото, за да го погали и успокои, как го гушка и люлее, вие не толкова виждате, колкото усещате вътрешно и по очите на детето колко добре и приятно е това за него. В тези домове благодарение на активните директори и личен състав, Интернет и организации като Движението на българските майки, форумите на bg-mamma, Българска асоциация “Осиновени и осиновители” както и други НПО-та храна и неща от първа необходимост няма да липсват. Защото има дарители. Все повече неща в домовете се оправят - градинки, ремонти, покриви, дограми, дрешки. Но това се случва благодарение на добрите хора, които се замислят и действат.

Тази година съм решил да се напъна малко повече. След дискусия с директорката стигнах до извода, че освен основните неща има и други, не по-малко важни. Не че съм се заблуждавал преди, че не са важни, но си мислех, че именно те са ангажимент на държавата. Както знаем най-популярно е да се правят обществени поръчки за техника, която после да се забута някъде и да се купи нова. Е грешно ми е впечатлението. Та какви са тези други неща - конкретно за този дом в Перник:
•    Сухи стерилизатори за кухнята - 2 броя (бяха 4, но докато пиша - някой друг е действал)
•    Овлажнители за въздух и въздухо-пречистватели
•    озонатори
•    40 детски столчета

Седнах и се разрових малко. От опит знам, че всичко в тези домове трябва да е качествено.  Няма място за компромиси, нещата ще се ползват и то с години. Трябва да са здрави, лесни за обслужване и почистване и най-важното - да нямат детайли или характеристики, които биха потенциално навредили на палавите малчугани.

По груби сметки всичко се връзва към 7 000 лева. Вярвам, че хората в БГ са добри, дори понякога и в дъното на душата си и ще събера паричките. Все си мисля, че като добър и интелигентен човек ще се напъна и ще изнудя производителите да ми ги дадат по-евтино. Всеки които желае да помогне е добре дошъл - с пари, контакти и идеи. Няма да ни пише имената никъде - не е това целта и мотива. Но трябва да е от сърце и доброволно ,-)

Това е за дома в Перник. Този съм посещавал най-много. Но има още 27 такива дома. Списъкът с домовете ТУК. Ако искате да направите добро и да донесете усмивка на някой който не познавате, но я заслужава - действайте. Ровете в Интернет, разходете се до някой дом, поинтересувайте се, бъдете активни. Всеки може да помогне с нещо. Дори 20 минути с децата са помощ. Дори старата ви количка или проходилка са помощ. Дори шантава играчка или залъгалка е добре дошла. А злите езици да ходят в парламента да се чешат един друг …

С надежда и вяра,
Владизнайко / vladiznaiko@gmail.com
п.с. и както казва Джордж Карлин - ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ … има го на стената, като картичка от дарител в дома на ул. Гюешево в София … благодаря му и на него - добър човек е

Не мога да се сдържа. Няколко пъти гледам едно филмче от DVD-то на Wall-E и ми се оправя настроението. После се впускам и изравям и други клипчета на Пиксар. Историята и този път е велика - повече тук. Ех ако имаше повече пичове като тях…

2 сантиметра сняг и 2 градуса под нулата са готови да разкажат играта на метрополис от ранга на София. А едно време за една нощ падаше сняг и държеше по 4 месеца … Ама едно време го нямаше ЕС да развали всичко!

От събота наблюдавам и се удивлявам на мързела и на популярната магия “прехвърляне на отговорността”. Метеоролозите познаха - петък с/у събота заваля сняг. За фирмите по снегопочистване това означава само едно - рали сезона е отворен. Който шофьор на снегорин задмине най-много коли за един час получава бонус - каца със зеле. Да я преточи, а водата да я превари - може и да изкара малко морска сол. Да има да хвърлят малко пред кметството.

Вярно е, че в София операция снегопочистване не се прави. Дейността по скоро е снегоизместване и избутване. От едната лента на платното в другата, от тротоара на платното и обратното. Само като погледне човек снегорините с какви модерни гребла са, всеки с по няколко GPS-a и видеокамери за отдалечено наблюдение и контрол … чак се чуди как миналата година изринаха “очичките” на ремонтираното Цариградско … ма те за колко пари да са били очичките - 10-20 бона.

Преди година и нещо бях в Колорадо в щатите. Междущатската магистрала 70 пресича целия щат напреко през планините. Има места на по 3000 метра надморска височина. Там се пада и вододела на Америка - вали по 7 метра сняг зимата. Но магистралата си има телевизионен канал и радиостанция - всеки може да види и чуе какво е състоянието в реално време. Дори при -35 по Целзий и сняг човек може да шофира и да се придвижва. Е за камиони е забранено и те отбиват сами, ако ли не има чичко полицай. Веднага някой ще каже - имат кинти - чистят. Мързи ме да им ровя бюджета, но съм сигурен, че е съпоставим с нашия. Но има организация. И всяка буца си знае лопатата!

Понеделник и вторник шляпах пеша. Едно 5-6 километра врътнах - поне 200 пъти щях да се пребия. Никой не си чисти пред магазина, кооперацията, блока, бизнес или административната сграда. Има изключения - браво на тях. Но са капка вода в кофата с акото. Както чух една баба да крещи на магазинерка - Чакайте Бойко да дойде да ви изчисти снега! Хора съвземете се няма кой освен вас да изчисти снега, а в последствие леда! И нагласата - що аз да се мина, а съседа да си седи трябва да я забравите. Миналата година слезнах и сам изчистих всичко пред блока и в задното пространство на блока. Хем беше гимнастика, хем на няколко пъти вдигнах и кръвно - дойдоха пенсионери да ми разяснят, че не се държи така лопатата и да хвърлям по-далече снега. Правил съм го и при бабите и като малък - не е срамно, а стават  и готини снежни човеци после и децата им се радват.

Всеки сам трябва да се напъне за да се промени нещо. Иначе колкото и да чакаме Неволята - няма да дойде. Тя взе парите от Еврофондовете и замина на Карибите. Странното е, че всички са потърпевши, но никой не си мести топките да свърши за 5 снежинки работа. Майната и на общинската фирма или частните фирми, които отговарят за почистването. Пред блока те никога няма да дойдат да почистят. Освен ако не живее кмета или шефката на инспектората или някой друг големец с триъгълна глава. Направете си график в блока, купете си удобни и леки лопати, дайте пример, няма да ви пребият с камъни. Не останаха - откраднаха ги всичките.

И за капак тиквите от Пирогов седнали да дават статистика. Около техния институт-болница единственото изчистено нещо е паркинга за колите на големите началници и под козирката! Всички други тротоари околовръст на цялата болница останаха 100% непочистени. А като знам колко безделници има в тази болница, ама къде ти шефа да хване една лопата и да се хвърли пръв. Все пак за тях всеки със счупен крак, ръка, таз и т.н. е пациент. А всеки пациент в нужда си е жив клиент! И щом е на легло - трябва да се опъне, нали така е поговорката!

Е вече е по-топло. Пак ни отмина дебелата зима. Остана кишата, калта и плочките с въздушно-водно окачване. Настъпваш и печелиш “цвък” в крачола. И за да не си капо отвори уста, че да може да влезне повечко от локвата, дето Голфа ще я изплиска, бил той с пернишка или софийска регистрация.

Както знаете съм дърт. Много дърт. Направо си мисля, че съм за пенсия.
Привърженик съм на профилактичните прегледи. Споделял съм, лекарства не пия от 2002. Жив съм още, мърдам и си мечтая за още дълги години без нужда от лекарства. Не, че не вярвам на докторите, просто бялата мафия използва откровено престъпни прийоми да мотивира лекарите да ми изпишат определено лекарство. Е в моя духовен мир такъв тип съжителство няма да намери почва.

Ходя често да си наблюдавам чернодробните ензими и холестерола. Пускам и по една пълна кръвна картина на 6 месеца. Имах проблеми с черния дроб и след едномесечно лечение установих, че е най-добре да не бях ходил. Но това е минало!

Онзи ден се присетих, че е минало повече от година от както ходих за последно на очен лекар. И то ходих, защото ми се бяха възпалили очите като на вампир. Кумата ми препоръча една лекарка - хем близо до нас, хем свястна. Записах си час и отидох. Не си разчетох времето правилно и дойдох с 20 минути по-рано. Беше студено и седнах вътре да изчакам, с книжка под ръка (винаги в колата имам някаква книжка - не се знае къде ще ме издебне задръстване или черна дупка във времето). От цялото чакане установих (т.е. се доубедих) следното:

• българинът винаги ходи на лекар когато коня вече е в реката, заедно с каруцата, кобилата и сеното
• рядко поздравява
• почти никога не казва благодаря
• 15 лева на око са много пари!
• никога не идва на време за среща
• трудно се навива да пусне майка с дете преди себе си за преглед, защото разбираш ли имал час?!?

Влизайки при докторката, подочух от сестрата, че има още 3-ма пациенти, петък следобед е и се работи до 17 часа. Е определено докторката, за която това е частен преглед щеше да остане и след това. И както се оказа, няма да ме претупа.

Рядко съм очарован от доктори. Както казах не ходя по такива от доста време, но по стечение на обстоятелствата десетки пъти съм помагал на роднини и приятели да ходят - имам известни познания по дисциплината “оправяне в хаоса в лечебните заведения” и съм търпелив. Д-р Димитрова е на средна възраст, спрямо моята. Т.е. над 40 е! Ходил съм на поне още 7 очни. Е тук за първи път ме прегледаха профилактично. Не пожелаха да чуят оплаквания, и след това да “донастроят” диагнозата и лечението съобразно “удовлетворението” ми като пациент. Внимателно жената успя да прецени що за идиот съм, явно по въпросите и отговорите ми и успя на моя език, с елементарни примери и сравнения да ми обясни достатъчно неща. От които не да се гипсирам и да ходя със слънчеви очила и нощем, или да си правя клизма на очите всяка вечер. От една страна се замислих, че очите наистина са сериозен орган, и трябва да ги пазя, а от друга, че организма на човек е достатъчно силен и борбен сам да преодолява проблеми и външни намеси. Не че тези неща не ги знам. Но обяснени човешки, като на приятел, се възприемат много по-ободрително и отрезвително.

Мина една седмица - още ми държи влага и дори се усещам как правейки нещо неподходящо за очите се усещам, спомням си за другите чакащи, за думите на лекарката и дори няколко неща промених. Мигам повече пред ПЦ-то, не се взирам толкова силно и продължително, забравя ли си слънчевите очила, се връщам да ги взема на всяка цена.  Както споделих съм дърт, а и от 20 години съм на компютър. А това дава отражения.

Днес ще водя баба на преглед. Тя не е добре с очите. Но то е нормално, утре прави 80 години. С нея не съм ходил на очен и е полезно да знам от първа ръка как е. Не, че тя не ме вижда и засича като минавам през площада на нейната кооперация и не и се обаждам. Но е добре да се прегледа. Като един добър внук и обясних, че лекарката е с връзки, на приятели и прегледа е 4 пъти по-евтин от нормалния. А на място ще говоря със сестрата и ще разиграем един театър. В това съм добър. Е понякога има проблеми - бях купил Аспирин и послъгах, че е 45 стотинки, та после на още 3 баби трябваше да купувам, ама това да е проблема ,-)

Аз съм добре с очите. Няма да слагам очила или лещи. Но помислете вие как сте? От кога не сте ходили на очен профилактичен? А вашите близки как са? Очите може да са две, но когато се повреждат са си дружки - заедно го правят. Затова не чакайте - Действайте!

Д-р Димитрова по принцип работела в Очната клиника на Медицинска академия. Много е добра и с децата и бебчетата, според bg mamma форумите. Частният прием се намира в кабинет на бул. “Пенчо Славейков” 18 бл. 2 (има бяло-сини табели от към булеварда), от страната на ресторант “Капитан Кук”, но входа е от задната страна на “Г” образен блок, или по-точно от към улица Крива река (така се казва и квартала, нищо, че е по-известен като Медицинска академия). Както казва девойката която вдига телефона за записване, който е 952-3600, “ако сте от квартала - бившата детска градина”. Е аз съм от квартала, но не бях в тази детска градина - тя беше само за връзкари.

Успех и до скив!

Много са нагли другарите и другарките от Министерството на извънредните ситуации.

Бият се в гърдите, че информират всички първи, че имат цялата информация, а им гарантирам, че за една нощ всеки който има достъп до Интернет е станал по-голям експерт от най-върховния магьосник в министерството. Явно това важи и днес - “Какви пе*али имаше едно време - истински магьосници”.

На http://www.mes.government.bg/ има секция Новини - знаете ли какво липсва в тази секция - параметърът ВРЕМЕ! Няма час на новината … Както няма и резервиране на сайта, връзката им към Интерент и кризисния център. Но важното е какво твърдят овластените, а не какво се случва наистина! Щом земетресението не го дават по CNN значи няма земетресение .?(точка без удивителна … но с въпросителна).

А ето и правилата:

1. При земетресение най-важното е да не се създава паника - това аз си го превеждам по следния начин - и да се тревожите, и да се интересувате - няма полза. Бял чаршаф и към гробищата. Информацията е вредна, не звънете на 112, не звънете на Гражданска защита - само ще се паникьосата от бездействието и мълоумието допълнително. Иначе глоба - 100 лева на паникьосан! Както вчера ГЗ се изпъчиха и обявиха, че няма опасност от втори трус си представям ако втория не беше на сутринта, а след 30 минути как щяха да реагират хората! Никой в това министерство не се замисля какво предизвиква паника у хората! Това ме дразни - защото хората са гневни когато няма информация с часове, чуват само некомпетентни мнения по телевизия и радио и ги е яд, че като се случи НЕЩОТО всички ще са най-неподготвени. Но най-неподготвени ще са институциите, а не Баба Радка и чичко Ангелов. Защото съм сигурен, че дори вратите на Сарая, Резиденцията и Двореца са толкова дебели (нали няма престъпност ама се пазят от комари), че при сериозен земетръс ще се запънат в бетона и няма да могат да се отворят навреме … Ама де този късмет …
2. “Да се застане под рамка на врата, голяма маса или в близост до носеща стена, да не се използва в никакъв случай асансьор и да не се стои в близост до сгради” - Подследното ми харесва много. Важи най-вече за големите градове и курорти в БГ - който го изпълни получава почивка в Сибир. А за  рамката на вратата - замислих се вчера как ми слагаха интериорните врата и колко време им отне. Най-добре да съм под входната врата - тя е метална, стабилна и когато я поръчвахме продавачката си свърши работата и сме си взели такава, каквато трудно ще се запъне при желание бързо да напуснем “обекта”.

Интересно къде се изгубиха (вероятно при превода на танганайската инструкция за земетресения, където сигурно никога не ги е удряло) други смислени неща, а именно:

1. Хванете детето, друг близък, любимото животно и бъдете заедно.
2. Ако нямате стабилна врата - сложете си възглавница или одеало на главата.
3. Изключете всички електрически уреди - както напомних ако сте под външната ви врата - то там е и таблото с бушоните - дръпнете централния надолу - по-бързо е.
4. За да не се запречи външната ви врата и да не се наложи да скачате от 10-тия етаж през прозореца - първата ви работа е да я отворите, докато седите под нея.
5. Спирайте газта - имате си кранче пак на входа на имота - дори при най-малко земетресение - това вече важи за все повече българи. Но никой не информира и предупреждава.
6. Винаги си докопвайте мобилния телефон - ще ви трябва - близките ви ще ви търсят и ще се притесняват - в 21 век живеем
7. Не тичайте да излезете навън - шанса да ви шибне саксия е голям. А има и съседи, които ще използват момента да изхвърлят още по-големи боклуци през балкона - например тоалетна чиния ,-)
8. След като трусът отмине, целунете близките и ако ви е страх - вземете най-ценното ала бижута и пари, документите за самоличност и сериозните документи за имота - нотариален акт, застраховка, договор за ипотечен заем и излезте след това на открито.

Така мога да си пиша до утре … Но по-интересното е, че ние в България, страната с исторически най-силните земетресения в Европа, не сме въобще подготвени за сериозно бедствие от този характер. Публично комуникирани липсва всякаква информация какво да правим ако сме в метрото, в асансьор, на улицата, между високи над 2 етажа сгради, на обществено място като училище, театър, кино, магазин, в грАдския транспорт, влак или в кола абе въобще всички възможни места. Защото днес се случи в събота късно вечер - утре ще е през деня докато вали пороен дъжд с гръмотевици и цялото семейство няма да сме в къщи и ще сме разделени. Това, че един знае, няма да помогне на никой!

Дано тиквите на онези прасета в отговорните институции се сварят от мислене в казана с акита дето са се скрили и поне един на 1000 да е подготвен. Пък да се молим той да е на смяна и да има правомощия да свърши работа. Щото не си представям в момента как някой дежурен от МИС звъни в Полицията, Пожарната и Бърза помощ и те му играят по свирката - те знаят колко са некадърни в МИС и нито нормативно нито експертно желаят да им се подчинят.

А всеки от нас чакайки МИС Неволята да му помогне е добре да седне и да порови в нета на тема бедствия и превантивна подготовка и безопастност. Ето жокер за начало - Are you ready?