Владизнайко

Странно и нелогично, но, уви, пак одъртях. И то с цяла година. Не е справедливо и демократично!

Онзи ден бях на разпит на едно мероприятие на група будни младежи Idea challenge . Сега вече с една година по-зрял си мисля да отговоря честно на въпросите ,-) не че тогава съм всявал смут и заблуда, но друго си е от домашната камбанария.

1. Въпрос - Какъв искаше да станеш като пораснеш?!?! - Естествено, че исках да стана Владизнайко. И виждам, че се е получило. Сега сериозно - от малък съм реалист - казаха ми, че космонавти стават хора, дето нямат пломби за да не им изхвръкнат като изпаднат в безтегловност и така убиха Spaceman-a в мен. Много исках да стана музикант или по-точно онзи дето ги командва с вълшебната пръчица. Ех, мама и тати искаха китара, аз барабани и накрая пях в хора. Но пък сега имам пиано и още има шанс. Като поотраснах през далечната 1990 година разбрах, че човек и добре да живее - тегли заем. Е точно тогава реших, че като стана голям, ще съм шефа на компютрите в ДСК и ще имам милиони дискети, всяка от тях със сребърни гащи и златни лепенки за защита от запис! Слава тебе Интернетчо все още удържам фронта и си плащам заема без да работя в банка.

2. Въпрос - Намерил ли си какво наистина те кефи и какво би правил и без пари? - Намерих … жена, дете, роднини и приятели! Ето това ако може по цял ден да правя без пари ще е най-добре! т.е. да си гледам детето, да се базикам с приятелите, да тормозя жената да ми угажда и да ме глезят мама, тати, сестричката и баба.

3. Въпрос - Първа бизнес идея? От малък съм търговец-спекулант. Първата ми забележителна сделка е от детската градина - замених голямо прекрасно прозрачно каучуково топче от Кореком(благодаря на чичо Мишо) за пружина от влакче. Още имало някакви измамници по телефона продавали моята пружина. А те не знаят, че аз я издалаверих защото исках да си направя перпетуум мобиле.

4. Въпрос - Ако утре разбереш, че ти е последния ден ще се занимаваш ли с това, с което се занимаваш в момента ?  Аз съм скаран с подреждането на неща от всякакъв род. Така, че за мен всеки ден е като последен. Но със сигурност ако имам един ден преднина преди края на света (щото щом мен няма да ме има значи нещо катастрофално ще се случи с Вселената и всичко останало) ще го отдам на хората, които обичам и които ме обичат. И без това съм все по-рядко с тях с този трафик в София и обем бачкане.

5. Мислиш ли, че в страната ни има достатъчно позитивни хора, че - да стане +? Има мамка им, но добре са се маскирали и трудно се разпознават на улицата. Всеки, който не е облечен в тъмни дрехи е с положителна нагласа. Или е малко луд. А е възможно и да е много луд. Но по-добре луд от колкото негативист. Поне ще е весело.

6. Какво мислиш за съвременните явления като турските сериали и Big Brother? А чалгата? По принцип съм ОК - ОБАЧЕ искам малка промяна. Първо - по най-гледания турски канал в Република Турция да пускат в Prime Time Сериала “Издръжливите” и съответно неговите сезони - Време разделно, Козият рог, Под Игото и Капитан Петко Войвода. Второ - камерите на BB да ги вкарат в парламента, министерски съвер и президентсвото. Да ги видим отличниците колко папкат, слушкат ли и с кого се гушкат. и Трето, но не по важност - Чалгата - В България има достатъчно пещери - всички пипируди, фараони, спонсори и силиконки да отидат там да си купонясват. Шашките динамит за входа, след като сме напълнили “бърлогата” е от мен. Жал ми е за сталактитите и неритмичното им притреперване, но трябва да жертваме нещо в името на правдата!

7. Как би променил света си? Иска ми се да кажа “чада мои, аз вече съм бита карта, не ме закачайте, вървете си по пътя. оставете старото да си почине.” НО за пръв и последен път ще съм честен. Моя живот се промени преди малко повече от година. И то из основи. С всяко вдишване аз се благодаря, че я има кралицата на моето сърце, че го има смисълът да се боря с цялата простотия заляла галактиката, че имам сили и здраве да откривам и опознавам един нов и крехък свят заедно с една малка госпожица.

Днес обещавам най-тържествено да си нося новите дрехи, да живея здравословно и да се усмихвам всеки път, когато нещо кофти ми се случи! И да обичам, обожавам и прегръщам с ръце, поглед и душа цялото си семейство!

Както в събота писах една от колокационните зали на БТК в Телефонната палата на ул. Гурко в София вече не съществува. От първоначалната информация, която беше брутално оскъдна, и както разбирам от коментарите и анализите по форуми много изкривена вече е видно следното:

1. Факт, че нямаше кризисен ПР. Грешка е дори в тази форс мажор ситуация да няма адекватна информация от първа ръка. Която на практика е БТК. Дир.бг и останалите колокирани там са просто клиенти. Дали и те трябваше да сложат нещо на сайта си - според мен Да. Най-малкото повечето хора със здрав разум биха помогнали. Но уви. Затъмнение, то ако беше по-различно нямаше да сме в БГ.
2. “Пожарникарите са виновни” - няма такъв филм,  не се прожектира, или поне не когато дейта центъра е бизнес, а не просто забавление. Действията на пожарникарите са следствие. Следствие на вероятно много грешни и неправилни стъпки и действия. Както във миналото, така и в самия ден на събитието. Вярно е, че работа на пожарникарите и техните инспектори е подобно помещение да отговаря на изискванията за пожароизвестяване и пожарогасене и съответните процедури и сценарии. Но в случая с БТК почти съм сигурен, че те си имат вътрешно звено, вътрешни ресурси и правилници какво и как се прави. Още повече това е Телефонна палата, не е Долно Табадъбкево и ако там не са ОК нещата, значи не ми се мисли за другите точки. А дали пожарникарите е трябвало да гасят с пяна, а не с вода - това зависи изцяло от ситуацията и критичността на реакцията. Спекулациите, че разбирате ли ако беше с пяна нямаше да има проблем са просто смехотворни. Всеки строящ каквото и да е съоръжение би трябвало да е чел противопожарните наредби и да е наясно, че там няма дефиниция как се гаси подобно нещо и задължително по нашето законодателство е да има sprinkler-на система за поливане с вода, както и маркучи на всеки етаж с директен достъп до студена вода. Газогасенето с какъвто и да е газ - разрешен(FM200, NAF125 и т.н.) или не(CO2, Argon, Halon) в БГ не се признава. Единствено тези, които си изграждат дейтацентровете го ползват по тяхно усмотрение. Същото важи за пожароизвестяването - как ще го направиш, как ще се наблюдава, дали ще е на зони, с каква чувствителност, дали ще инвестираш във много ранно известяване VESDA - си е решение на дейта център собственика.
3. Има ли бекъп или няма. Това също бил въпроса? Според мен въпроса е много по-сложен, а именно: Има ли бекъп и на какво? Къде седи този бекъп? С каква актуалност е бекъпа? Колко време би отнело възстановяването? Създадени ли са предпоставки и сценарии за реакция по време на криза? Защото дали е пожар, дали е заметресение, дали е пожар в шахтите на БТК на улицата и цялата свързаност е компрометирана, дали е токов удар или спиране на климатизацията, или просто група недоброжелателни лица са решили да сринат сайта - това са все нормални за света в който живеем ситуации. Ако не си подготвен, не си подготвен. Излизаш пред строя и си признаваш. Но споделяш опит и всички други сядат, подпират си главата на гегата и мислят. Ако решат - инвестират в надеждност. Защото инвестицията е в Надеждност, а не в бекъп. Бекъпа е просто един от елементите.

За финал - стискам им палци на дир.бг и другите пострадали в събота да се закрепят и накрая някой да седне и да направи една презентация “Тва е пичове истината, сори, че не помислихме навреме”

Днес в 11:45 пожарникарите от ГДПБС затриха dir.bg … от къде, ще попитате? Според мен от лицето на Земята (изключение както винаги прави Google cache). Защо се е стигнало до там? Възможно ли е да няма бекъп? Как така може да пламне огън в колокационно помещение? И то в сърцето на телекомуникациите в БГ т.е. Телефонна палата? Толкова ли е нямало газогасене или пожарогасители или човек и/или система, която да реагира по-рано за да се предотврати влизането на хората с брадвите и маркучите?

Ами на тези въпроси отговор на този етап аз не търся. Като вече врял и кипял в дълбоките води на темата “изграждане на дейта център”, пък било то и в ролята на гледащ по-скоро отстрани, от колкото движещ техническия процес мога да кажа следното:

• Много е скъпо да направиш нещо надеждно
• Много е скъпо независимо къде се намираш по света
• Много е скъпо по отношение на знания, опит и преценка на адекватността на ситуацията и средата
• Много е скъпо, когато отделяш от времето за близките си и влагаш душа и сърце в това което създаваш като съоръжение
• А най-скъпо и трудно е да оперираш и поддържаш едно такова място.

Дали БТК им е дремело за колокацията, поради факта, че продадоха сградите и трябва да мислят за изнасяне, а не поддръжка и реновация. Дали на Дир.бг всичко им е било тип-топ, цепи-лепи-вулканизира, кърти-вози и изчиства и не са имали какъвто и да било или поне частичен архив и бекъп …  времето ще покаже.

За мен обаче е интересно нещо друго, и то от позицията ми на потребител. Дир.бг е един от най-старите (оцелели) портали и може би най-разпознаваемия еденичен сайт в България. Вероятно е home page за десетки, ако не и стотици хиляди редови потребители. Дир.бг обединяваше от майки с проблеми и болки до вицове, блогове, новини и клюки, речници и всякакви загуби-време интернет ресурси.

От 12 часа няма дир.бг т.е. не работи . Новини за това няма никъде!?!? Дори в конкурентните сайтове и портали, които просто получават наготово една брутална по обем аудитория и съответните рекламни договори, но пък трябва да си вземат бележка, че и на тях може някога да им се случи. Да факт е, че има няколко теми в случайни форуми, но дотам само магьосниците се докопват.
Какво е тъжното ли? Че заради небрежност и мислене от вида “на мен никога няма да ми се случи” вероятно на много и различни нива в различни фирми и доставчици, стотици хиляди страници, постове, мнения, истории, новини и т.н. които са част от българската история на интернет вече може би не съществуват. Т.е. нещо написано и удобно за потребителя е вече само в спомените не кеша на Гугъл. И ще трябва да се пише отново. Ще си кажете “този пък тъпак какво се е затъжил за някъв си сайт?” … ами не е “некъф” си сайт - а е един от основните сайтове, който що годе свободно даваха възможност на хората да споделят проблеми и да коментират, като с тези си действия на практика създават това което наричаме Интернет. Защото Интернет не е само връзката на вашия компютър с мрежата или торентите, както София не е България и както няма да се оправим за 800 дни като си седим на трите букви и блеем в телевизора. Истинската стойност на Интернет е в съдържанието и възможността то да бъде достъпно от всички и навсякъде (в демократичния свят поне това трябва да е нормално и лесно) и променяно и допълвано от всеки малък, жълт или просто в неравностойно положение човек. Това ми е тъжно и следствието, че може би на 90% е загубено знание и “матриал”.

Стискам им палци на Дир-аджиите и дано не съм лош пророк и маркучите на пожарникарите са били пълни повече с пяна и балончета с въздух (каквито са ни и политиците), а не с разрушителна като корупцията вода.

п.с. вече има съобщение, че сайта е недостъпен поради технически причини … явно се работи.

не можах днес да се фокусирам … ставането в 3 и нещо не е много плодотворно. А и другата част на монетата е, че след два дни лекции, 200 различни гледни точки и 100 нови идеи и още 2000 възражения относно различни тези и становища  в главата ми беше малко бозаво.

Аз съм обикновен средностатистически човечец. Има хиляди като мен, но вероятно ги е страх да излезнат от черупките и да кажат каквото им е на сърцето и в съзнанието. Да създадеш нещо свое, било то и с партньори е сложен и в повечето случаи рискован процес. Но никой не е умрял от провал в подобно начинание. От моята гледна точка, като глава на семейство наистина е важно на края на месеца да са платени заемите, да има пари за нови дрешки на бебокралицата, да има и средства за изненади на половинката от третинката … Взимайки решението да се хвърлим заедно с колегите-съдружници бях наясно, че поемам риск и после ще си нося последствията и отговорността. Но пък бях и уверен, че дори да претърпим крах, това ще доведе до нова промяна и тъй като вече имам някакви знания и възможности вътрешно в себе си вярвам, че ще си намеря работа. То това вътрешно убеждение е задължително за всеки предприемач като предварително условие - да осъзнаеш и повярваш какво можеш, колко струва труда и за колко можеш да го продадеш. От там нататък теглиш една каруцарска на всички спирачни фактори, казваш си евентуално и една мантра, яхваш кармата и директно счакаш в джаза!

Не можах или поне не ми остана време да споделя моето виждане за Старт Ъп-а. Всяко нещо, което вещае промяна на статуквото е крачка встрани, нагоре или надолу. Дали е конституирано юридически първоначално не е от голямо значение. Моят съвет към всички по-млади и по-ентусиазирани фенове е да “тренират” и да “играят” на стартъп навсякъде където могат. Ако работите във фирма - ми излезте от своята позиция и разберете как работи фирмата, от административна, организационна, процесноориентирана, счетоводна и юридическа гледна точка. Ако не ви допуснат - помислете, измислете и изобретете някакъв нов вътрешен проект, който предварително да знаете, че може да срещне одобрение от мениджмънта и прокарвайки го си намерете инструментите да получите максимално обективна информация как работи тази корпоративната машина. Направете го няколко пъти, счупете си главата, издразнете колегите, експериментирайте, вижте къде е границата на вашите възможности и техните нерви и търпимост. Накрая седнете и се погледнете в огледалото. Ако виждате съблезъб тигър, готов за атака на стадото слонове и хипоподили - значи е време да направите крачката, да зарежете маймунския живот и да слезнете от дървото и поемете по своя път в джунглата. Ако сте късметлии и сте уцелили нишово континента - вие ще сте единствения хищник. Горко им на бозайниците дето цицорят на готово, но пък няма да сте за завиждане в усилията си да намерите вашата половинка.

Днес видях много млади и надъхани образи и дами. И на лекторите и на посетителите мога единствено да кажа - браво, че сте отделили от времето и почивката си за да бъдете различни и докоснете бъдещето. Стана въпрос за филми и бях попитан от къде черпя вдъхновение и как се зареждам с положителна енергия. Ами не е тайна, а и е много просто - гледам тъжни филми, смея се, плача и преживявам. На всеки млад “гмуркач” на дълги разстояния ще препоръчам моят фаворит за житейско-драматична история The Pursuit of Happyness.

През тези два дни беше засегната и темата за социалната отговорност и мястото на всеки от нас в обществото. Аз имам моите си разбирания, с времето и особено след едно определено събитие те се промениха. Ще бъда кратък - няма такъв филм - който има нужда да ме потърси, аз ще му дам пари да си купи каквото му е нужно. Това не е отговорност, това е егоизъм. Ако желаете във вашия дом или офис да дойде директор на институция или родител в неистова нужда и да ви моли и проси пари - сгрешили сте галактиката. Тези хора също са човешки същества и в повечето пъти плащат за чужди грешки. Не им отнемайте и малко останалата искрица надежда, бъдете вие активните и се интересувайте, търсете. Ще намерите.

Забелязах, че младежите и девойките (аз определено се чувствам вече дърт) много ги влече идейното творчество. От моята позиция на търговец ги призовах да мислят задължително в оперативен план - как ще го продават. Какви са драйверите за да накарат крайните клиенти да имат нужда и потребност. Психологически ли ще е момента, измама ли ще има, търговец-магьосник ще привлекат. Както споделих идеи много, но да построиш организация за реализирането им и продажбата на продукта/услуга/патент и т.н. е най-сериозното предизвикателство. Пък ако ще фирмата да е от двама или трима души.

Нещо също много ВАЖНО!!! Мечтайте, но и отделяйте време за мислене. Най-важния въпрос който и аз всеки ден си предъвквам в задръстванията е “какъв ще бъде светът тук или в чужбина след 5-7 години?” Ако искате да сте по-конкретни замислете се върху сферата, където вие сте силни. Например банички, интернет съдържание или обувки, както РокаКока. Ще има ли обувки, ще са необходими ли? Защо баничките да не са в тубички? На къде отива интернет и възможностите за взаимна работа и използването на браузъра като операционна система? Ако днес можете например да си представите устройството, което ще обедини всичко във вашия дом и ще ви контролира от температурата на дъската на тоалетната чиния до поръчките на храни и напитки в хладилника и свалянето на новият филм от поредицата за Билбо Бегинс и хобитите, то вие ще можете да си позволите лукса още днес да инвестирате време и усилия в разработването на подобна идея. И моля ви, не правете редовната грешка - когато създавате организационния модел и процесите, правете го с възможността за ръст в мащаб, скалируемост на национално и интернационално ниво, и при по-смели възгледи - продажба на милиардна корпорация. Вие, както и вашата идея ще сте толкова големи, колкото са и вашите мечти.

Винаги захващайте и довършвайте нещата. (казах точка) Не оставяйте нищо да виси в пространството - ще ви дрънне по главата точно тогава, когато най-малко искате и сте подготвени.

И накрая отново малко мисъл за приспиване. Днес сте волни птички, реещи се в океана от възможности, знаци, реалност и неизвестни. Утре ще ви връхлети урагана с нежно име Любов, ще прерастне в семейство, а оттам ви пожелавам бързо увеличаване на неговата бройка. Това е нов проект. За всеки човек. Никой не се е родил научен родител, което важи и за предприемачите. Но точно тогава ще предстои най-важния тест в живота ви - да сложите едната си ръка на сърцето, а с другата да хванете бебешката ръчичка и да претеглите личните емоции и чувства спрямо желанието за професионална реализация. Може да се намери баланс, но трябва да сте силни, обичта ви да е искрена и скритата его-лакомия ще погине в пепелта.

Лека нощ, успешна седмица и Just Do It!

Гледам филми от малък. От както има Интернет свалям и пиратски. Колко време цоцахме първата Матрица и Епизод 1 не е за споменаване. След няколко месеца прецених, че за пореден път няма да успея да сваля целия Интернет и реших да се пробвам да свалям и гледам стойностни неща. Споделям с вас част от филмите, които са ме разчувствали и накарали да се замисля върху живота, вселената и мястото на човека във времето и пространството. ВНИМАНИЕ: накой от сцените са от края на филма и могат да ви развалят удоволствието от гледането ,-)

UP - страхотен филм, човешка история

Love Story - заслужава си гледането

La vita e bella или Life’s beautiful

City of Angels

Team Hoyt - I can only imagine

WIngs of Desire

What dreams may come

Pursuit of happyness

Neverending story

E.T.

Singing in the rain

Love actually

Jerry Maguire

Brazil

Shawshank redemption

Once upon a time in America

A Bronx tale

Meet Joe Black

March of the penguins

Pay it forward

инджой ,-)