Владизнайко

Както си признах кефя се сам да се гърча по планините. Тази седмица като на майтап се напънахме с един приятел, и той Влади, да бръмнем до Вихрен. С ръка на сърцето мога да кажа, че ме е срам какво прасе съм. Пак на две-на три с него и двама други познати ходихме на Мальовица, щях да умра - толкова нямах сили и ми тежеше шкембето. Ако искате да разберете как се чувствам и какво ме боли - вземете една торба цимент 25 килограма, вържете си я на корема, и газ по стълбите … кръста много боли, потя се като змей и сърцето бие на 150.

Та Вихрен - бях стигал до хижата, но от там само до кръчмата Македония в Добринище успяхме да се докопаме. Този път хъса беше по-сериозен. (Ако ви мързи да четете надолу - ето част от снимките). Реших малко да поразуча преди това - няма много писано, за съжаление … само Dzver-a се беше постарал и Wikipedia-та, но както казах не съм се задълбочавал.

Тръгнахме 7:05 от Гео Милев. 10:00 вече си търсихме място за паркиране на хижа Вихрен. Пътят от Банско до хижата е много зле. Горе долу като от Бояна до х. Момина скала. Зимата като има сняг е мнооого по-добре. За Банско - нямам думи - кочина до посиране! А ерозията по пистите - трагична, ама кой да слуша да не режат дърветата на такъв склон. Та горе на Хижата имаше поне 50-60 автомобила. Явно хората стават по-рано или идват още в петък и правят сериозни преходи. С нас паркира и едно Audi A8, с чичко и девойка, но по-късно за тях. Впрочем колите почваха още от големия паркинг пред х. Бъндерица. Бяхме разузнали, че от Бъндерица до Вихрен е по-полегато, но по-бавно. Дали е вярно не знам, но изглежда по-далече. За това хванахме по-стръмното от х. Вихрен. Хижата е на 1950 метра надморска височина, а в. Вихрен е 2914. т.е. денивелацията е почти 1000 метра.

От опит знам, че колкото и близко и малко да ми се вижда разстоянието до върха - всичко е мираж. Този път се бях подготвил - леки обувки, 25 грама храна, лека раница, 1,5 л вода, карта, две тениски и яке без ръкави - това е! Аааа и ходене до тоалетна рано сутринта. Тежа достатъчно - нямам нужда от екстри! Другия Влади е спринтьор - за 30-на минути задминахме една група от Варна и чичкото с девойката. Варненци срещу 170 лева са получили 10 дена казармен алпийски гърч - Без Бог,  Кончето, Казаните,  Тодорин връх, Рибно Бъндеришко езеро, Синаница, Тевно езеро, Демяница, Яворов.  От 60 човека бяха останали 20-на … но водачката им, лелка над 50-те с раница като на Алеко, ги командореше перфектно - никакви почивки, никакво разкъсване на колоната! Два пъти ги задминавахме - и горе вече бяхме 30 минути преди тях. Но евала - това им е 7-ми ден! Без баня, както един по-разговорлив отбеляза, но все пак в планината сме …

Пирин е доста различна планина, ама мен ми харесва. Стръмни склонове и много камънак, а зимата също е различно красива. Масивът като цяло е наакан само в района на Банско и останалата част е божествено самотна. Като казвам самотна - наистина сравнено с Рила има доста по-малко ентусиасти, въпреки че толкова поляци на едно място не бах виждал - всеки втори преди върха беше поляк. И поздравяваше бодро с “Добро”. Тях не ги уважавам много, от корпоративни съображения - много се поддържат и дърпат в големи компании, ама то това си е добре … но като видях как жената носи раницата, а мъжа припка отпред - почвам да си променям мнението ,-)

Спряхме 3 пъти на катеренето - нямах въздух, а и стана студено с вятър, сменях тениските, че потта “замръзваше”. Един чичко ни светна, че рекорда от хижата до върха е 47 минути - определено не е в нашата категория. Все пак ние отиваме там не за галоп, от и прах има много през август по пътеката, а за да си изкараме приятно. Да се насладим на въздуха, гледката, природата, тишината и спокойствието. А за 47 минути освен пръхтене и думкане на сърцето в петите, не си представям друго усещане.

Аз съм 100 кила. Качихме се за 2,30 т.е. в 12:28 успешно бяхме на върха. На моменти преди върха спирах през 2-3 крачки. Но връщане няма - тръгнал съм, ще стигна, планината няма да избяга. Горе се почувствах толкова изцедено щастлив, че изведнъж ми се отвори ентусиазъм за още върхове, и то същия ден. Добре, че Влади беше по-трезвен. Много е приятно да срещнеш поглед на друг неделен турист, брат по съдба, със светещи очички и скрита гордост. Е вадят се софри, но не е като на морето с тенджери под налягане и каси с бира. Аудито с мацката също се докопаха 40-на минути след нас. Така ни се зарадваха, все едно през половин Сибир заедно сме делили мравки, мед и подслон.

Долу бяхме отново за 2 часа и половина. Засякохме стадо високопланински овце и ни се отвори апетит, и направихме една почивка. Тодорка сега беше огряна от слънцето и изглеждаше доста по-добре. В София бяхме към 18:00.

За финал - препоръчвам на всеки с един-два свободни дни да намери време и желание и да се разходи до там. Ние ще се върнем. Дали през Без Бог или през Бъндерица - ще видим … Слънчево време и добри приятели, какво му трябва на човек за весело изкарване .-)

пръцкам си и нищо не търся, просто детски навик още в мен живее!

еееее а бях слаб … през ‘86-та ,-) или по скоро бях още дечко!

След малко повече от една седмица спортен режим мога да кажа, че вече не съм Слон в Прасландия. Не съм и бяла нинджа, а много ми се искаше! Промяна в килограмите …. ъъъъ съществена ммм няма - все още съм в “Клуб 100″! Но се чувствам все по-добре, което преведено за трети лица звучи така - пъшкам по- малко, стягам цицките и знам как се изкарват калориите от един шоколад през челото и гърба с/у 5 часа гърч. По едно време се бях замислил за липосукция (2003-та), ама точно тогава умориха един човечец с подобна процедура ,-(   Факт е - сладките изкушения, тестените чудеса и мазните манджички се лепят навсякъде - коремчето, паласките, дупето и рибицата са само външни проявления. Истинана е някъде по-навътре - вени, сърце, черен дроб, холестерол, клетки и бузи ,-)

Но аз съм оптимист - дишам по-лесно, скачам по-леко, и с уши си помагам още по-добре … духът е на 6 и вярвам в успеха … А както J. предложи - забранявам да ми викат “СЛОНИ” и “ПРАСЧО” вече, казвам се Влади и евентуално Владизнайко или Клечо ще свършат работа! Благодаря предварително!

п.с. Днес на тениса с кума Миро пийвахме водичка от една бутилка. Уви - той бил болен … летен грипец - от долу, от горе, цепи те глава с температура … Е за момента мен не ме лови … почти … но пък съзерцавайки кантара, на излизане от “00″, мога да заключа, че РЯДКОТО ЩАСТИЕ Е ГОЛЯМА ГЪЗАРИЯ!

п.п.с. И да не забравя да си повторя преди лягане - Слаб съм, слаб съм, не ми се яде сладко!

не съм кино разбирач, рядко помня имена на режисьори и сценаристи, но съм си наумил, че гледането на филм трябва да е незабравимо преживяване, в което ако не успея да се вмъкна в кожата на главният герой, а понякога и на всички останали, ако не ме хване страх, не ме заболи и не ми се доплаче, значи не това е моят филм … не че си излизам - ами просто го проспивам.

Та онзи ден по молба на близък приятел, се разрових и му свалих Зорба Гръкът - и намерих време да  го гледам. Невероятен филм, страхотен Антъни Куйн и Алън Бейтс, вълшебно операторско майсторство, завладяваща музика. Една черно-бяла история за животът, страстта, любовта, болката и Зорба. Не че нямаме добро Българско кино, но магията на хубавото кино е в това да докоснеш всеки зрител, без значение от къде е, колко е възрастен и в коя епоха живее. Определено си заслужава 3-те Оскара, жалко за Антъни. А и музиката към филма също е добра - особено танца на Зорба. Още един филм в списъка за закупуване в оригинал. Странно, но преди време си смених DVD устройството от Pioneer на Panasonic (голяма грешка) и сега всички филми, които си купувам от САЩ си ги държа опаковани и не мога да ги гледам. Но пък защо не - така спомените ми ще са по дълбоко запечатани …

Както ви споделих не съм разбирач … Обаче сега като се замисля, в детските ми години, повечето големи и шантави мечти са свързани с киното. Още си спомням как чаках 5 часа за билети за Манастира Шао Лин, и въпреки, че след 2 часа отвъртяване на главата да следя надписите(нали съм гъзар - на 1-ви ред взех билети), бях щастлив. Ех - след това прескачах неуспешно един шкаф с дни (детския врат е много издръжлив мамка му) и продъних няколко матрака … и още имам мечта да се науча от място да правя предно салто - щото Хон Гил Дон си е измамен филм - със прескачане на дръвчета не става!

Няма да забравя и онзи петък, в който се чупихме с Боян и Асен от час по физика и гледахме Приказка без край -  с музиката на Лимал и онзи пухкаффф дракон (аз си има един норвежки котешки такъв в къщи).

Никога няма да забравя и кино Урвич - втори ред, 3-та или 4-та седалка - голям съм кърък - от цяло кино, на мен да се падне билета за мястото със счупената седалка - но Крилце или кълка - още съм в размисъл като видя меню.

Взвод с тати в кино Иван Вазов - много гилзи, много напалм и чичко Дефо, Княз Борис - Покръстването с партийната организация на баба в същото кино, Време Разделно в Зала 1, Има ли пилот в самолета в Млада гвардия пак с тати (благодаря на сестричката че се роди и мама си имаше занимание, та и аз свят да видя) … E.T. в Севастопол, Амадеус в Сердика, Междузвездни войни в Изток и Асен Златаров, Недосегаемите в НДК, Индиана Джоунс в Сердика, Станцията на ВМЕИ “В.И.Ленин” в Созопол и видеоклуба на Берковица (ееее а имаше лагери), Банда BMX в Смолян (тази Никол Кидман - ако ми беше паднала - щях да я скъсам на жмичка и жабки на Смолянските езера), За кожата на един полицай в лятното кино на Созопол (уви и него го няма вече) … Уйлоу и мнооого други …

Абе май трябва много да съм благодарен на родителите си, и аз съм ,-) И много проклинам изродите, дето продадоха кината на Мутрагеньосите и … да не си разваляме настроението - Господ не забравя!

Но и по тиливизуръ много филми съм изгледал, и са се запечатали в тиквата - то с Мизия и София 81, няма как да не ти се отбележат на очните дъна … Седемте самурая, Мръсната дузина с Чарлз Бронсън в ролята на Владислав, единствен останал жив, Уест-сайдска история, Добрият, Лошият и Злият и невероятния Енио Мориконе, Чарли Чаплин и Limelight …

а пък на контифютъра ехеееее - още от 1999 свалям - почна се с Епизод 1 на Междузвездни иииии нещо ми се доспааааа … иииима време … и за последната ера ще споделяяяяя … лека нощ ,-)

И за финал ….

Ще отслабвам т.е. става страшно! Дали на принципа на самовнушение “повтаряй си го чадо - шъ стани” или просто от инат, този път ще се опитам волята да надделее над лакомията. Не че не се харесвам такъв пухкав, какъвто съм. Помня преди 10-на години след казармата бях 70 кила и кокалите ми ръбеха докато спя.

Този път съм решил да си поставя по-постижима цел - под 90 до нова година. Признавам - вчера се премерих 103 … Какво 103? амиииии може бииии - 103 фафли, 103 фалафела, 103 зингера, 103 шоколада, 103 преяждания, 103 сладоледа, 103 пържоли, 103 шкембе чорбички и 103 крем карамела. Но КРАЙ - от вчера - ставам нов човек. Усещам как Еми (тя си знае) клати глава и не вярва! Споко Еми - ще се опитам освен с желание и напук да го правя ,-)

Вчера с Миро, един друг нисък човечец, все пак ние пухкавите не сме дебели, а ниски - просто с тези килограми трябва да сме по над 2 метра, та вчера с Миро избрахме периода между 15 и 16 часа, в канската жега, да чукаме тенис на корт (не не е пенис на корт и не е във Велвет).

Щяхме да умрем, но уви - живи сме! И мога да се похваля, че за толкова тежко стъпващи слонове доста невъзможни топки извадихме. Кофти беше, че в сгурията бая пушек вдигахме, ама все пак слоновете обичат да се рият в прахта, и естествено да махат с уши! За сега два - три пъти на седмица ще се потим, и няма да ви кажем къде ходим - скрита камера не ни трябва.

Допълнително съм решил максимално да огранича плюскането след 20:00 вечер. Повече плодове и зеленчуци  - ябълки, грейпфрути, моркови, зеле, круши, бобец, леща, спагети. Мда спагетите са си зеленчук! Рибка също ще набивам повече и пърженото и хляба ще се опитам да ги забравя!

Стискайте ми палци, а аз ще ви държа в течение! Мистър Мускуло да се готви за конкуренцията.

България, както казва Министър Василев, лети и задминава всичко живо по пътя на електронните (онея) работи. Както Мишо е обявил - той продава “СПЕЦИАЛЕН ЧЕСОВНИК”. Ако не сте запознати ЧЕСОВНИК е онова устройство което прилича на водомер (то Breitling си е чиста проба водоизмерител), но не е - то мери цифричките дето от ЧЕЗ ви праскат за точеца. Ако тези дни ми стане нещо криво - ще звънна на МихаЙл да се пробвам да договоря по-добра цена! Успех и на вас в далаверите.